Тери Пратчет - Захапи за врата

Нямаш ли вяра, вече си нищо. Остава само тъмата.

Овес се разтрепери в непрогледната нощ. Дали богът беше безмълвен, или нямаше кой да му отговори?

Настрои се още по-отчаяно да се моли — в ума му изплуваха откъси от детска молитва, но загуби власт над думите и дори над посоката им, затова те се понесоха безредно във Вселената, отправени към всеки неин Обитател.

Дъждът се стичаше от шапката му.

Овес стоеше на колене и чакаше в мократа чернилка, вслушваше се в себе си и си спомняше. Още веднъж извади „Книгата на Ом“.

И запали ярка светлина.

Каретата се промуши с грохот между няколко бора по брега на езеро, налетя на дебел дървесен корен, изгуби едното си колело и спря килната на-страна, а конете се отскубнаха и препуснаха.

Игор се изправи и закуцука да отвори вратичката на кабината.

— Шъжалявам за шлучката. Опашявам ше, че штава вшеки път, когато гошподарят не пътува вътре. Ш ваш вшичко наред ли е?

Една ръка го стисна за гушата.

— Що не ни предупреди, бе! — изръмжа стръвнишки Леля. — Щяхме да се изпотрошим тука! И кое е туй място, дяволите го взели?! Да не е Жадно гърло?

Пламна клечка и Игор запали факел.

— Близо шме до замъка.

— Чий замък?

— На клана Шврак.

— Значи сме близо до вампирски замък?!

— Да. Мишля, че штарият гошподар направи нещо ш пътя.

Колелата винаги ше откачат, по-шигурно е от две плюш две равно на четири. Казваше, че така повече хора му гоштували.

— И не ти хрумна да го споменеш? — наежи се Леля и подаде ръка на Маграт, за да я измъкне от каретата.

— Шъжалявам. Денят беше трудничък… Леля му отне факела. Пламъкът освети грубовата табела, закована на дърво.

— „Не припарвайте до замъка!“ — прочете тя. — Брей, колко мило да сложат и стрелка, за да знаем кой път води натам.

— О, измишли го штарият гошподар — обясни Игор. — Иначе хората нямало да забележат пътеката.

Леля се взря в мрака.

— Кой е сега в замъка?

— Неколцина шлуги.

— Дали ще ни пуснат вътре?

— Няма проблеми.

Игор бръкна под вмирисаната си риза и извади извънредно голям ключ на верижка.

— Нима ще отидем в техния замък? — слиса се Маграт.

— Като гледам, туй е единственият подслон наблизо — отвърна Леля и закрачи по пътеката. — Каретата за нищо не става. На километри наоколо няма жива душа. Искаш бебето да остане под открито небе цяла нощ ли? Замъкът си е замък. Има резета и ключалки. Всички вампири са в Ланкър И…

— Да?

— Тъй щеше да постъпи Есме. С кръвта си го усещам.

В далечината някаква твар нададе вой. Леля се озърна към Игор.

— Върколак ли беше?

— Права ште.

— Е, тогаз не е много умно да се размотаваме навън. — Леля посочи надписа на една скала. — „Не вървете оттука, че ще стигнете до замъка.“ Ей, как да не се възхитиш на такъв лукав тип! Добре е опознал човеците.

— Няма ли повече входове? — попита Маграт на минаване покрай табелата „20 метра до навеса за конюшни. Не го доближавайте“.

— Игор? — подкани го Леля.

— Вампирите ша враждували и помежду ши. Има шамо един вход.

— Ох, добре, щом сме принудени — съгласи се Маграт. — Вземи да носиш люлката и торбата с мръсните пеленки. И плюшените играчки. И онова нещо, което все се върти и издава звуци, ако тя дръпне шнурчето…

Пред подвижния мост ги чакаше надпис „Последен шанс да не припарвате до замъка“. Леля Ог се заливаше от смях.

— Графът няма да е особено доволен от тебе — подхвърли, когато Игор отключи портата.

— Да ши го набута — мило пожела слугата. — Шъбирам ши нещата и отивам в Блинц. Там винаги ще ше намери работа за един Игор. Казват, че там годишно удряли повече мълнии от вшяко друго мяшто в планината.

Леля Ог си изтри лицето.

— Както говориш, радвам се, че бездруго сме мокри. Ами да влизаме. Игор, ако ши… пфу, ако си намислил да ни изпързаляш, ще си направя жартиери от карантиите ти.

Той свенливо се загледа в краката си.

— Не шъм ше и надявал на такава чешт.

Маграт се изкиска, Игор бутна едното крило на портата и побърза да се затътри вътре.

— Какво има? — учуди се Леля.

— Ти не забелязваш ли какви погледи ти хвърля? — изненада се и Маграт.

— Той ли?! — сащиса се Леля.

— Може и да се е заплеснал по теб.

— Мислех, че поначало си е заплеснат! — възкликна Леля с намек за зараждаща се паника.

— Не съм си обула най-хубавите гащи, таквиз ми ти работи!

— Струва ми се, че е доста романтично настроен — сподели Маграт.

— Де да знам. Вярно, трябва да съм поласкана и тъй нататък, ама не бих излязла с мъж, дето е целият от кръпки.