Тери Пратчет - Захапи за врата

— Верънс поиска да сложиш и него, нали?

— Да, Бабо.

— И е много полезно за войника, предполагам — обади се Овес.

Озърташе се към Баба Вихронрав. Тя се преобрази, откакто другите влязоха. Преди беше прегърбена и уморена, сега стоеше високомерно излъчена, крепена от якото скеле на гордостта си.

— О, тъй си е, господине, ако отсрещният ти вика: „Ей сегинка ще ти отрежа грезд…“, езика, де — поправи се изнервеният Шон — и подобни лафове…

— И какво?

— Познаваш дали казва истината — обясни Шон.

— Имам нужда от кон — обяви Баба.

— Дъртият Слабпетел има кон за оран… — започна да изброява Шон.

— Върви бавно.

— Аз… ъ-ъ… имам муле — сподели Овес. — И кралят прояви добрината да го допусне в конюшнята си.

— Нито кон, нито магаре, а? — отбеляза Баба.

— Подхожда ти. Значи ще трябва и аз да съм доволна, че го имаш. Доведи го тука и ще отида да върна момичетата у дома.

— Какво?! Мислех, че искате да се приберете в къщата си! Отивате в Юбервалд? Сама?! Не мога да ви позволя!

— Хич не съм те питала. Сега върви да го доведеш, че иначе Ом май ще се разгневи.

— Но вие с мъка се държите на краката си!

— Стоя си права и още как! Върви по-бързичко.

Овес потърси подкрепа от струпалите се наоколо ланкърци.

— Не бихте пуснали една слаба възрастна жена да се опълчва срещу чудовища в такава бурна нощ, нали?

Те го позяпаха облещени в очакване да го сполети нещо любопитно и крайно неприятно. От края на множеството някой се провикна:

— Че що да ни пука как ще загазят чудовищата?

— Туй е Баба Вихронрав — напомни изчерпателно Шон Ог.

— Но тя е стара жена! — разгорещи се пасторът.

Празното пространство около него се разшири веднага. Всички осъзнаха, че е опасно да стоят около Овес.

— Някой от вас би ли излязъл сам в такава нощ? — настоя свещеникът.

Същият глас се обади от задните редици:

— Зависи дали знам къде е Баба Вихронрав.

— Не се надявай, че не те чух, Зверюго Коларов — подхвърли Баба, но с намек за задоволство.

— Е, господин Овес, кога най-сетне ще го доведеш онуй муле?

— Вие уверена ли сте, че можете да ходите?

— Разбира се, че мога!

Овес се предаде. Баба се подсмихна тържествуващо на тълпата, мина наперено край мъжете и се запъти към конюшнята, а пасторът подтичваше зад нея.

И когато свърна припряно зад ъгъла, едва не се блъсна в нея, защото тя стоеше вдървена като стълб.

— Някой вижда ли ме? — смънка Баба.

— Какво? О, не ми се вярва. Освен мен, естествено.

— Ти не влизаш в сметката — отряза го вещицата.

Тя се сви и малко остана да рухне на земята. Овес успя да я подхване и тя го заудря по ръката. Окаяният ястреб трескаво запърха на китката й.

— Я да ме пуснеш! Само се подхлъзнах!

— Да, да, не споря. Само се подхлъзнахте — опита се да я укроти пасторът.

— И хич не се мъчи да ми угаждаш.

— Да, да, разбрах.

— Но не върви човек да изтърве положението, туй ще ти река.

— И да позволи на крака си да се…

— Именно.

— Но не може ли да се хвана за ръката ви, тук е много кално… — помоли Овес.

Едва виждаше лицето й. Беше врязваща се в паметта гледка, която човек не би искал да сънува. Баба явно се бореше със себе си.

— Е, ако се боиш да не паднеш… — промълви тя.

— Точно така, точно така — с благодарност избълва Овес. — Преди малко щях да си изкълча глезена.

— Открай време разправям, че днешните младежи хич не са жилави — бавно рече Баба, сякаш се мъчеше да си внуши нещо.

— Права сте, не сме жилави.

— А и зрението ти няма как да е като мойто от многото четене — укори го Баба.

— Сляп съм като прилеп денем, вярно е.

— Е, тогаз може.

Сменяйки посоката на тласъци и с по някое залитане, те стигнаха до конюшнята.

Щом Баба Вихронрав се появи пред нишата на мулето, то поклати глава насреща й. Веднага познаваше кога се задават неприятности.

— Малко е злонравно — предупреди я Овес.

— Тъй ли? Да видим тогаз що можем да сторим.

Вещицата доближи неуверено четириногото създание и придърпа едното му ухо до устата си. Прошепна нещо. Мулето примига.

— Е, туй го уредихме. Помогни ми да се кача.

— Само да сложа юздата…

— Младежо, засега може да не съм цъфнала, ама когато имам нужда от юзда, за да яздя някоя твар, време е да ме сложат да си легна и да ме затрупат с лопатата. Подай ми ръка, докато го яхна, и бъди възпитан, извърни се на другата страна.

Овес отново се примири и сплете пръсти, за да стъпи тя и да се намести в седлото.

— Но защо да не дойда с вас?