Тери Пратчет - Захапи за врата

— Безполезни, тромави, глупави приспособления — заяви вампирът. — И не могат да ви дадат това…

Стените на урвата се размазаха пред очите й. Замъкът стремително се смаляваше долу. Агнес усети лепнещите капки на облаците, които почти веднага се превърнаха в сребристобяла постеля под безмълвната студена светлина на луната.

Но Влад не беше до нея. Издигането на Агнес се забави, тя протегна ръце да хване нищото и пропадна обратно…

Той се появи с кикот и я хвана през кръста.

— …нали? — довърши невъзмутимо. Агнес загуби дар слово.

— Още нищо не сте видяла — увери я вампирът. Щом се втурнаха напред, край тях се разпръснаха парцаливи облачета.

Облаците изчезнаха. Макар да не бяха по-плътни от дим, присъствието им, лъжливата им здравина поне даваха утеха. А сега равнините останаха далеч под Агнес.

— Гхджгх — изломоти тя, прекалено уплашена дори да пищи.

„Иха-а-а!“ — веселеше се Пердита.

— Виждате ли? — сочеше Влад. — Онази светлина около Ръба…

Агнес се зазяпа старателно, защото така поне не се пулеше към земята.

Слънцето беше под Диска. Но около тъмния Ръб лъчите му проникваха през безкрайния водопад и сътворяваха искряща завеса между погълнатите от нощта океани и звездите. Безспорно гледката беше красива, но у Агнес крепнеше убеждението, че красотата е в очите на зрителя, и то преди всичко когато е стъпил на устойчива земя. Защото на три хиляди метра над нея очите на зрителя имат склонността да се насълзяват.

Пердита обаче смяташе, че всичко това е прекрасно. Агнес се питаше дали ако тялото й се превърне в кръг от розови следи по камъните долу, Пердита ще оцелее на инат.

— Всичко, което поискате — шепнеше й Влад. — Завинаги.

— Искам да сляза — съобщи Агнес. И той я пусна.

За телесата на Агнес можеше поне да се твърди, че имат подходящата форма за падане. Тя неволно се обърна с корема надолу и развята нагоре коса, после се зарея в насрещния вятър.

Странно, но ужасът избледня. Допреди малко се страхуваше, че изобщо не владее положението. Сега разперваше ръце, полата плющеше около краката й, от очите й струяха сълзи в ледения въздух, но вече виждаше бъдещето си, ако ще и краят му да наближаваше.

Защо да не падне на склон с преспи или в дълбока вода…

„Може би си струваше да опиташ — укори я Пердита. — Едва ли е чак толкова непоправим.“

— Млъкни.

„Щеше да е много приятно, ако бе загубила тази своя външност — все едно носиш дисаги под полата си…“

— Млъкни!

„И ще е по-изящно да не се блъснеш в камъните, сякаш си напълнен с вода балон…“

— Млъкни. Впрочем забелязвам езеро. И си мисля, че ще успея да пикирам към него.

„С такава скорост е същото като да паднеш на скалите.“

— Защо си толкова сигурна? Аз не съм. Тогава ти откъде знаеш?

„Всеки го знае.“ Влад се появи до Агнес, излегнат във въздуха като на диван.

— Наслаждавате ли се?

— Дотук всичко е наред — сподели тя, без да го погледне.

Усети докосването му с китката си. Нямаше никакъв натиск, но падането спря. И Агнес отново се усети лека като въздуха.

— Защо го правиш? — озъби му се. — Ако ще ме захапваш, дай да свършваме с тази работа!

— О, туй отношение аз няма да го търпя и толкоз!

— Нали точно така постъпихте с Баба? — настоя Агнес, стресната от избора му на думи.

— Да, но когато го сторим против волята на човека… е, накрая той става излишно… послушен. Нищо повече от мислеща храна. Но ако някой прегърне нощта с желание… Ах, тогава е съвсем друго, мила ми Агнес. А вие сте прекалено интересна, за да станете наша робиня.

— Я ми кажи — подхвана Агнес на минаване покрай поредния планински връх — много приятелки ли си имал?

Той вдигна рамене.

— Една-две. Момичета от селата. Прислужнички.

— И какво ги сполетя, ако позволяваш да попитам?

— Няма защо да ме изяждате с поглед. И досега им намираме работа в замъка.

Агнес се отвращаваше от него. А Пердита само го мразеше — това чувство е полярната противоположност на любовта и е не по-малко привлекателно.

„…но Леля каза, че ако всичко потръгне зле… а тогава той ще ти се довери… и те вече се разправиха с Баба…“

— Ако съм вампирка — промълви Агнес. — Няма да различавам доброто от злото.

— Не ви ли звучи малко детински? Доброто и злото просто са различни гледни точки за едно и също. Не е задължително винаги да правите каквото останалият свят иска от вас.

— Още ли си играеш с нея?

Лакримоза вървеше към тях по въздуха. Агнес видя и останалите вампири зад нея.