Тери Пратчет - Захапи за врата

— О, ще ви оставим на мира — обеща Леля. — Ама и вие няма да крадете добитък, бива ли?

— Тези ли крадат добитък? — стъписа се Агнес. — Истински говеда ли? И колцина от тях са нужни, за да вдигнат едно?

— Четирима.

— Четирима?…

— По един под всяко копито. Виждала съм ги. Както гледаш някоя крава насред полето да си пасе, изведнъж тревата се размърда, дребен беладжия се провикне „Хоп, хоп!“ и горкото добиче профучава край тебе, без да стъпва на земята. По-яки са от хлебарки, да знаеш. Ако стъпиш върху пикси, най-добре е подметките ти да са много дебели.

— Лельо, не може да им подаряваш острова просто така! — разсърди се Маграт. — Не е твой!

— Не е ничий — напомни Леля.

— Напротив, принадлежи на краля!

— А, неговото е и твое, значи ти им подари ос рова, пък Верънс после ще подпише хартийка. Струва си — увери я Леля. — Ще си плащат наем като не крадат говедата, значи ще сме на печалба. Иначе тукашните крави ще станат страхотни бързаци. И понявгаш ще тичат с опашката напред.

— Без да стъпват на земята ли? — уточни Агнес.

— Схванала си намека!

— Е, тогава… — поумува Маграт.

— Ще имаме и друга полза от тях — сниши глас Леля. — От всичко на света най си падат по битките.

— Чекай, ма, дека го туряш лоченето?

— Добре, де, повече си падат по пиенето — поправи се Леля.

— Не, ма, и трепането!

— Хубаво, хубаво — и по пиенето, и по битките.

— И да гепиме рогати.

— Падат си и по отмъкването на крави — допълни Леля. — Слушай, Маграт, предпочитам да са вътре и да пикаят навън, вместо да са отвън и пикаят навътре, чатна ли? Мнозина са, ще затънем до глезените, дето има една приказка.

— Но какво могат да ни сторят? — не се предаваше Маграт.

— Ами… виж как Грибо се уплаши от тях. И в жълтото, и в перленобялото око на котарака се четеше тревога. Вещиците се постреснаха Веднъж Грибо бе успял да повали елен лопатар в гората. На практика не съществуваше нещо, на което не би се нахвърлил, включително и на масивни сгради.

— Щом е така, защо имат неприятности с вампирите? — усъмни се Агнес.

— Не сме фъркати, ма! Мязаме ли ти на горски духчета? — подигравателно се обади едно синьо човече.

— Не могат да летят — потвърди и Леля.

— Все пак островът е много приятен… — мърмореше Маграт.

— Момиче, мъжът ти реши да се набърка в политиката, затуй затънахме до гуша. За да вземеш, трябва да дадеш. Сега той е един вид болник, а пък ти си кралица и можеш да правиш каквото си искаш, нали? Няма кой да ти заповядва, не съм ли права?

— Да, пред пол…

— Ами дай им тогаз пустия остров и ще имат за какво да се бият. Иначе ще минат, без да питат, през земите ни и пътьом ще ни оставят без добитък. Ако щеш, облечи сделката в засукани приказки и… ето ти пак политика.

— Лельо… — вметна Агнес.

— Ъ?

— Не се ядосвай, но не мислиш ли, че Баба постъпва така нарочно? Стои настрана, за да сме троица и да сторим нещо заедно?

— Че що й е да прави тъй?

— За да стигнем до прозрения, да обединим усилията си и да научим важни истини — изброи Маграт.

Леля поседя изненадана, ръката й с лулата замря пред устата.

— А, не — отрече накрая. — Не ми се вярва Баба да си го мисли, щото туй са абсолютни глупости. Ей, гипчета… нави ключовете за шкафа с пиячката в килера. Бягайте да се веселите, само не пипайте зелените шишета, щото в тях има… Все тая, нищо няма да ви се случи.

Неясно синьо петно изфуча от кухнята.

— Имаме каквото Баба няма — заяви Леля.

— Например? — попита Агнес.

— Маграт си има бебе, аз нямам задръжки. Имаме и тебе.

— И какво ще ви помогна аз?

— Е, да речем… двоумиш се за всичко…

В килера нещо стъклено се пръсна на парчета, отекнаха крясъци:

— Ей, убостнико, че те смелим!

— Леле, че се подмокрим от шубе! Дръж ми абата, бе! Утепах го! А с’а му дръж и ръчищата!

— На ти, дека ми се светкаш! Счупиха се още стъкларии.

— Всички ще се върнем в замъка — реши Леля. — Ама както на нас ни отърва. Ще му се опълчим на тоя граф. Ще си носим чесън, лимони и каквото още се полага. И светената вода на господин Овес. Само не ми разправяйте, че като съберем всичко накуп, няма да върши работа.

— И те ще ни пуснат охотно вътре, така ли? — заяде се Агнес.

— Ще си имат други грижи. Щото пред портата ще напира тълпа. А ние ще се шмугнем през задната вратичка.

— Каква тълпа? — не разбра Маграт.

— Ще си я организираме.

— Лельо, никой не организира тълпа — прояви наивността си Агнес. — Тя се събира от само себе си.