Тери Пратчет - Захапи за врата

— А на теб какво се пада, Лельо? — пожела да знае Агнес.

— Да го пия — без колебание отговори Леля. — Тъй… Трябва да научим и други неща за тях, докато още се преструват на милички и добрички. Агнес, ще отидеш в замъка с Маграт и бебето. Тя бездруго има нужда от помощ.

— И каква полза ще има от това?

— Нали сама ми рече, че вампирите не те омайват? Щом се помъчат да зърнат съзнанието на Агнес, то се спотайва и изскача Пердита, все едно дърпате двуръчен трион. Опитат ли се да видят Пердита, пак се появява Агнес. Младият Влад ти е хвърлил око, а?

— Изобщо не е вярно!

— Да, бе — изсумтя Леля. — Мъжете се захласват по жени, у които има нещо загадъчно. Щото обичат предизвикателствата, чатна ли? И докато той се блещи по тебе, ти пък ще наглеждаш Маграт, но и него няма да изпускаш от поглед, ясно? Всеки си има слабо място. Май няма да се отървем от тия вампири, като се промъкнем до пердето и измъркаме: „Леле, колко е задушно тука.“ Но все ще има друг начин.

— А ако няма?

— Ще се омъжиш за него — непреклонно нареди Леля.

Маграт ахна и чайникът изтрака в ръката й.

— Ама че ужас!

— Предпочитам да се самоубия! — заяви Агнес.

„Чак сутринта!“ — сгълча я Пердита.

— Няма що да е дълъг семеен живот — успокои я Леля. — Ти си носи остро колче под жартиера и момъкът ще изстине, преди да са разрязали сватбената торта.

— Лельо!

— Току-виж, успееш да го склониш… да си попромени навиците. Смайващо е какво може да постигне жената, ако знае какво иска… тоест ако и двете знаете във вашия случай. Спомни си например какво се знае за крал Верънс Първи. Докато се оженил, мятал кокалите през рамо, ама кралицата го научила да ги оставя прилично до чинията.

Аз пък бях омъжена за първия господин Ог едва от месец, а той вече излизаше от ваната, щом му се припикаеше. Можеш да очовечиш съпруга си. Нищо чудно да го убедиш да предпочита кървавица и недопечен бифтек.

— Лельо, ти наистина нямаш никакви задръжки, нали? — промълви Агнес.

— Нямам — простичко потвърди Леля. — Щото сега става дума за Ланкър. Ако бяхме мъже, щяхме да приказваме как да дадем живота си за родината. Щом сме жени, приказваме как да отдадем телата си.

— Направо не ми се слуша! — отсече Маграт.

— Не я карам да върши нищо, което не бих сторила и аз — натърти Леля.

— Тъй ли било? Тогава защо не…

— Щото никой не го иска от мене — откровено обясни Леля. — Ех, да бях с петдесетина годинки по-млада! Оня симпатяга щеше да похапва цвекло, преди да сме преполовили лятото.

— Тоест само защото тя е жена, трябва да го омайва със секс, така ли? — възмути се Маграт. — Това е толкова… толкова присъщо за Леля Ог, друго няма да кажа.

— Ще го омайва с каквото й падне — троснато рече Леля Ог. — Хич не ми пука какви ги разправя Баба. Не може да няма начин. Както с оня герой от Тсорт ли беше, или от другаде — бил неуязвим освен в петата и някой забил копие точно там и го погубил…

— И какво очакваш от нея — да го намушка навсякъде, за да провери ли?

— Впрочем тъй и не я проумях тая история — призна си Леля. — Щото ако аз знаех, че петата ми е слабото място и могат да ме намушкат там, щях да влизам в битка само с много яки ботуши на краката…

— Ти не знаеш как се държи той — възрази Агнес, без да се хване на уловката с историята. — Сякаш ме съблича с поглед.

— С поглед може — вдигна рамене Леля.

— И ми се присмива през цялото време! Мисля, че знае колко ми е противен, но от това още повече се развеселява!

— Отидете в пустия му замък! — заръмжа Леля. — Заради Ланкър! Заради краля! И заради всеки в тая страна! Ако ти дойде до гуша, остави Пердита да се разправя с него, щото тя май е по-печена в някои тънкости!

В стъписаното мълчание се чу тихичко потракване от шкафа до стената. Маграт се задави.

— Т-така беше и п-преди. Винаги се карахме. Леля стана и свали железен тиган от окачалката над печката.

— Не можеш да се държиш така с хората — намуси се Агнес.

— Мога пък — възрази Леля. — Щото вече съм оная, третата, забрави ли?

Разни украшения се разхвърчаха и натрошиха, когато тя стовари тигана с дъното нагоре върху шкафа.

— Спипах ли те, синьо дяволче! — изкрещя Леля. — Хич не си мисли, че не те видях!

Тиганът се надигна. Леля налегна дръжката с цялата си тежест, но съдинката въпреки това се местеше с леко клатушкане по шкафа и накрая стигна до ръба.

Нещо синьо-червено тупна на пода и се запремята към затворената врата.

В същия миг Грибо се метна край Агнес. И тъкмо да скочи, промени намерението си. Ноктите и на четирите му лапи се забиха в дъските. Той се претърколи, стана и започна да се ближе.