Тери Пратчет - Захапи за врата

— Знаеш ли, че има вампири в Ланкър? — заядливо попита Леля.

— Да. Поканени са.

— А знаеш ли, че си присвоиха кралството?

— Знам!

— Тогава защо избяга чак тук? — избухна и Агнес.

В дълбоките пещери температурата уж е устойчива, но тази изведнъж се вледени забележимо.

— Мога да ходя където си ща — осведоми я Баба.

— Да, но си длъжна…

На Агнес й се прииска да си прехапе езика, но беше твърде късно.

— О, длъжна съм била, значи? И къде пише, че съм длъжна? Не помня таквоз нещо. Някоя от вас ще ми каже ли къде пише, че съм длъжна? Осмелявам се да намекна, че всички сме длъжни да вършим едно или друго, ама не го правим.

— Знаеш ли, че една сврака ти е отмъкнала поканата? — вметна Леля. — Шон ти я е донесъл, както си му е редът, но крадливата гадинка си я пъхнала в гнездото.

Размаха поканата — посмачкана и изцапана, но все още претрупана с позлата.

— Знам, разбира се — натърти Баба. — Веднага се досетих.

Но паузата се проточи прекалено, а и мълчанието натежа пресилено.

— А знаеш ли, че Верънс помоли омнианския пастор да даде името на малката Есме?

И отново мълчание… мъничко прекомерно, недоловимо разтегнато.

— Известно ти е, че умът ми е зает с важните работи — отвърна Баба и се озърна към бебето в скута на Маграт. — Защо главичката й е остра на темето?

— Заради гугличката. Леля я изплете — обясни Маграт. — Искаш ли да я подържиш малко?

— Като гледам, много й е удобно и при тебе — равнодушно промълви Баба.

„Тя не знаеше името на бебето! — зашепна Пердита. — Нали ти казах! Леля се притеснява, че Баба може да е влизала в съзнанието на детето, личи си как се вторачва в нея, но тогава Баба щеше да знае името, а тя го чу за пръв път, кълна се! Нищичко не би сторила, с което може да навреди на дете…“ Баба тръсна глава.

— Пък и щом си имате неприятности, нали пак сте три вещици? И никъде не е речено, че една от тях задължително — кимна на Агнес — се казва Баба Вихронрав. Вие ще се оправите. Аз бях вещица по тия краища много дълго и вече е време да… се преместя… да върша нещо друго…

— Значи ще се криеш тук? — уточни Маграт.

— Мойто момиче, няма да повтарям все същото до втръсване. Вече никой няма да ми казва какво съм длъжна и какво не съм. Аз си знам. Твоят мъж покани вампирите в страната, не съм ли права? Ето ти новото време, значи. Е, ама всеки друг освен него знае, че вампирът няма власт над тебе, ако сам не го поканиш. И щом кралят е пратил поканата, сега те ще впият зъби в цялото кралство. А аз съм старица, дето живее в гората, ама искате да ви отърва, тъй ли? Нали сте три? Цял живот все съм длъжна от тъмно до тъмно, но сти-га толкоз. И ще съм ви много благодарна, ако се махнете по-бързичко от мойта пещера. Туй то.

Леля се спогледа с другите две и вдигна рамене.

— Ако се размърдаме по-пъргаво, ще се върнем при метлите, преди да се е стъмнило.

— Това ли беше? — не повярва Маграт.

— Всичко си има край — натякна й Баба. — Ще си отдъхна тука, после ще продължа по пътя си. Мога да бродя, колкото си ща.

„А сега защо не я принудите да изплюе камъчето?“ — изсъска Пердита.

Агнес обаче стисна зъби. Достатъчно се изложи с тази думичка „длъжна“.

— Е, ние ще си ходим — сподели Леля. — Хайде, тръгвайте.

— Но…

— Да не чувам никакво „но“ — сопна се Леля, — както щеше да ви рече и Баба.

— Тъй си е! — потвърди Баба и се излегна по гръб.

Когато се изнизваха обратно през пещерите, Агнес чу Пердита да си брои.

Маграт се потупа по джобовете, Леля се потупа по чорапите.

— Ох, май съм забрав… — започна Маграт.

— Ей, че щуротия, оставих си лулата вътре избълва Леля толкова скорострелно, че я изпревари, макар да закъсня на старта.

„Пет секунди“ — съобщи Пердита.

— Не те видях да пушиш — възрази Агнес. Леля се вторачи пронизващо в нея.

— Брей, не ме била видяла. Тогаз да отида да я оставя, а? Маграт, и ти ли забрави нещо? Все тая, ще го потърся вместо тебе, каквото ще да си измислила.

— Ха… — промърмори Маграт, когато Леля се отдалечи бързешком.

— Баба изобщо не ни каза истината — натърти Агнес.

— Разбира се, никога не я казва — съгласи се Маграт. — Очаква от нас сами да стигнем до нея.

— Но е права, че отново сме три вещици.

— Да, обаче аз нямах никакво намерение да се връщам към вещерството, времето ми е запълнено. Е, мислех си, че когато Есме поотрасне, може да се занимавам по малко с ароматерапия или нещо подобно, но не и със сериозно вещерство от сутрин до вечер. Тези приказки за силата на троицата са… ами донякъде старомодни…