Тери Пратчет - Захапи за врата

— Исках да кажа… Да речем, ухапвате пет шии, а след два месеца имате около себе си цяло езеро сродна кръв?

Той се подсмихна, макар и със сянка на неувереност.

— Виждам, че засега не знаем всичко. Разбрах всяка казана от вас дума, но не и цялото изречение. Убеден съм, че можете да ме научите на какво ли не. Несъмнено и аз мога да ви науча…

— Не — отказа безизразно Агнес.

— Но нали когато ние… Ох, сега пък с какво се е захванал този слабоумник?

Откъм кухнята към тях настъпваше облак прах, в който едва се различаваше Игор с кофа и лопатка в ръце.

— Игор!

— Да, гошподарю?

— Пак ли разхвърляш прахоляк?

— Да, гошподарю.

— И защо го правиш? — ледено попита Влад.

— Задължително е да има прах, гошподарю. Такава е трад…

— Игор, майка ми ти каза нещо. Не искаме прах. Не искаме огромни свещници. Не искаме шпионки, изрязани в очите на хората по всички картини. И в никакъв случай не искаме окаяната ти кутийка с гнусни паяци и тъпото ти камшиче!

В звънящата нажежена тишина Игор си гледаше краката.

— …хората очакват да видят паяжини, гошподарю… — ломотеше той.

— Но ние не ги искаме!

— …штарият граф харешваше моите паяжини… — настоя Игор с глас като дребно насекомо, което не би се оставило да бъде настъпено.

— Те са нелепи, Игор.

— …и чешто ми казваше: „Хубави паяжини ши имаме днеш, Игор“…

— Чуй ме — просто се махни, разбра ли? Виж дали не можеш да измислиш нещо за ужасната воня от клозета. Майка ми твърди, че вече й се насълзяват очите. Изправи се и ходи нормално! — подвикна Влад след слугата. — Никой не се възхищава на куцукането ти!

Агнес видя как гърбът на Игор замря за миг, очакваше той да каже нещо. Но слугата просто продължи да се клатушка нататък.

— Той е като недорасло дете — поклати глава Влад. — Съжалявам, че трябваше да присъствате на тази сцена.

— Да, аз също съжалявам.

— Ще го заменим. Баща ми го търпеше досега от сантиментални подбуди. Уви, той си беше в комплект със стария замък наред със скърцащия покрив и необичайната миризма към средата на парадната стълба, но си позволявам да кажа, тукашната е несравнимо по-неприятна. Ох… вижте това! Само да обърнем гърбове за пет минути и…

Пред тях стърчеше огромна и твърде капеща свещ на висок черен свещник.

— Крал Верънс е сложил всички онези маслени лампи — чудесно модерно осветление, а Игор незабавно се втурна да ги сменя със свещи! Дори нямаме представа откъде ги взема. Лаки се заяжда че изчовърквал материала от ушите си…

Вече бяха в дългата стая до голямата зала Влад вдигна свещника, за да освети стената.

— А, успели са да окачат картините. Непременно трябва да опознаете нашия род…

Пламъчето на свещта открояваше портрета на висок, слабоват и среброкос мъж с фрак и наметало с червени кантове. Имаше достолепен и някак отчужден вид. Удължен кучешки зъб блещукаше на фона на долната му устна.

— Моят прачичо — обясни Влад. — Предишният… носител на титлата.

— Какво означават звездата и лентата? — попита Агнес, за да заглуши все по-силната врява на тълпата пред замъка.

— Бил е носител на Ордена на Гвот. Той е построил фамилното ни жилище, наричаме го „Неприпарвайдозамъка“. Не сте ли чувала случайно за него?

— Странно име.

— О, той също често се смееше. Местните кочияши предупреждавали чужденците: „Не припарвайте до замъка. Каквото и да стане, не пристъпяйте прага му, дори ако се наложи да прекарате нощта в клоните на някое дърво.“ Прачичо ми твърдеше, че му правели великолепна реклама. Случвало се всички спални за гости да бъдат заети още преди девет часа вечерта, а хората про-дължавали да тропат сърдито по портата. Пътниците се отбивали много километри от маршрута си, за да проверят защо на този замък му се носи толкова зловеща слава. Няма да има друг чешит като прачичо ми… ако сме късметлии. Опасявам се, че угаждаше на вкусовете на публиката. Надигаше се от гроба толкова често, че си бе поръчал ковчег с въртящ се капак. Да-а… Ето я леля Кармила…

Агнес се взря в изображението на извънредно сурова жена с прилепнала по тялото рокля и тъмносиньо червило.

— За нея говорели, че се къпела в кръвта на двеста девственици. Не ми се вярва — сподели Влад. — Кръвта само на осемдесет девственици прелива и от голяма вана, знам това от Лакримоза.

— И тези незначителни факти са важни — промълви Агнес, подтикната от пристъпа на ужас. — Освен това сигурно е трудно да си намери сапуна, ако го изтърве във ваната.