Тери Пратчет - Захапи за врата

— Малката Есме е само на две седмици — проточи Агнес. — Не е ли рано да я образовате?

— Никога не било рано, казва Верънс. Какво мога да направя за вас?

— Идваме да те помолим да дойдеш с нас. И то веднага.

— Защо? — учуди се Маграт и за облекчение на Агнес най-после слезе от стола.

— Защо ли? Маграт, в замъка има вампири! Цялото семейство Сврак са вампири!

— Не говори глупости, те са много симпатични хора. И тази сутрин си поприказвах с графинята…

— За какво? — настоя Агнес. — Обзалагам се, че не помниш!

— Аз съм кралица, Агнес — напомни укорно Маграт.

— Извинявай, но те бъркат в умовете на хората…

— Например в твоя ли?

— Ъ-хъм, не и в моя. Имам си… аз съм… неподатлива, както се оказа — излъга Агнес.

— А в неговия? — остро попита Маграт.

— Защитен съм чрез вярата си в Ом — заяви Овес.

Маграт изви вежди.

— Нима?

— Така изглежда — вдигна рамене Агнес. Маграт доближи лице към нейното.

— Той не е пиян, надявам се. Носи две пълни бирени бутилки.

— Пълни са със светена вода — прошепна й Агнес.

— Верънс казва, че омнианството му се сторило много разсъдлива и улегнала религия.

И двете се вторачиха в Овес, за да проверят приляга ли му тази догадка.

— Няма ли да тръгваме? — подкани ги той.

— Няма, разбира се! — отсече Маграт. — Това са глупости, Агнес. Аз съм семейна жена и кралица, имам и малко дете. А ти идваш да ми разправяш, че сме приютили вампири! Трябва да се грижа за гостите си и…

— Именно гостите ви са вампири, ваше величество — официално оповести Агнес. — Кралят ги покани!

— Верънс казва, че трябва да постигаме разбирателство с всякакви хора…

— Ние пък казваме, че Баба Вихронрав може да е загазила лошо — прекъсна я Агнес.

Маграт млъкна за миг.

— Колко лошо?

— Леля Ог е много разтревожена. И започна да се зъби. Твърди, че трябвало да се съберем и трите, за да открием Баба.

— Да, но аз…

— Баба си е взела кутията, каквото и да означава това — добави Агнес.

— Онази, която държеше в шкафа ли?

— Да. Леля не поиска да ми каже какво е имало вътре.

Маграт раздалечи дланите си като рибар, показващ големината на недорасла риба.

— Лакираната дървена кутия ли? Толкова голяма?

— Не знам, не съм я виждала. Но Леля май мисли, че е важно. Не ми каза какво е имало вътре — повтори Агнес, в случай че Маграт не е схванала намека.

Кралицата сплете пръсти и се вторачи в пода, хапейки кокалчетата на юмруците си. Когато вдигна глава, лицето й бе застинало в решителна гримаса. Тя посочи Овес.

— Ти! Намери чувал или нещо подобно и изсипи в него всичко от горното чекмедже, вземи цукалото, малката количка… о, да, и плюшените животинки, и торбата с пеленките, и торбата за изцапаните пеленки, и ваничката, и торбата с кърпите, и кутията с играчките, и джунджурийките с пружинки, и музикалната кутийка, и торбата с дрешките… аха, и плетената шапчица. А ти, Агнес, измисли от какво да направим хамут за носене на гръб. По задната стълба ли се качихте? Пак оттам ще излезем.

— Какво ще носиш на гръб?

Маграт се наведе над люлката и взе бебето, увито в одеялце.

— Нали не мислиш, че ще я оставя тук? Могъщ Овес изтърва нещо на пода. И двете му ръце бяха заети, а със зъби стискаше голям плюшен заек.

— Имаме ли нужда от всичко това? — усъмни се Агнес.

— Не се знае какво ще ни потрябва — заяви Маграт.

— Дори кутията с играчките ли?

— Верънс се надява, че тя ще подрани с развитието си.

— Дъщеря ти е само на две седмици!

— Да, но ранното стимулиране е жизнено важно за развитието на мозъка — обясни Маграт, докато натъпкваше дъщеря си в топло гащеризонче. — Длъжни сме да се заемем и колкото се може по-рано с координацията между очите и ръцете й. Не е хубаво да оставяме всичко на самотек. О, да… Ако можеш, вземи и шейничката. И жълтото гумено пате. И гъбата за баня с форма на мече. И мечето с форма на гъба за баня.

Отново нещо падна с трясък от хълмчето, закрило лицето на Овес.

— Но защо кутията е толкова важна? — не се стърпя Агнес.

— Не е важна сама по себе си. — Маграт се озърна. — О, да. Вземи и парцалената кукла, моля те. Убедена съм, че тя вече се опитва да я гледа. Ох, проклятие… Лековете са в червената торба, много благодаря… Та какво ме попита?

— За кутията на Баба — подсказа Агнес.

— Ами тя е… важна за Баба.

— Да не е магическа?

— Какво? О, не. Поне аз не знам да е така. Но всичко в кутията принадлежи на Баба, сещаш се. А не на къщата — добави Маграт и взе дъщеря си на ръце. — Ето ни го милото момиченце! — Тя огледа стаята. — Да не забравихме нещо?