Тери Пратчет - Захапи за врата

— И тя няма…

Капак от ковчег се стовари върху главата на Игор с изненадващо метален звън. Той полека вдигна ръка да разтърка удареното място и се обърна. Този път капакът го цапардоса по лицето.

— Ох… гадошт — промълви Игор и се свлече. Показа се лицето на Овес, светнало от прилива на адреналин и праведност.

— Поразих го!

— Добре, добре, да се махаме оттук! Помогни ми да стана!

— Моят гняв се стовари върху него като…

— Капакът е тежък, а той никак не е млад. Слушай, играла съм си тук като малка, знам как да стигнем до задната стълба…

— Той не е ли вампир? На такъв ми прилича. За пръв път виждам човек от кръпки…

— Техен слуга е. Моля те, да вървим… — Агнес се закова на място. — Ти можеш ли да направиш светена вода?

— Какво, тук ли?!

— Исках да кажа да я благословиш или да я посветиш на Ом, или… да я кипнеш, за да се пречисти може би.

— Има кратка церемония, с която мога… — Той се сепна. — Правилно! Светената вода възпира вампирите!

— Добре. Тогава ще минем през кухнята.

Огромната кухня беше почти безлюдна. Напоследък и без това нямаше излишно шетане, защото кралската двойка не изискваше по три месни гозби на всяко хранене. В момента тук беше само готвачката госпожа Скорбик, която безметежно разточваше тесто.

— Добър ви ден, госпожо Скорбик — изрече Агнес, като реши, че е най-безопасно да я подмине и да разчита на авторитета на островърхата си шапка. — Само дойдохме да си налеем малко вода, не се безпокойте, знам къде е помпата, но ако имате подръка две празни шишета, много ще ни помогнете.

— Не ми пречите, мила — отвърна готвачката. Агнес спря и се обърна.

Госпожа Скорбик беше прочута с острия си език, особено на тема соеви продукти, котлети от смлени ядки, вегетарианство и зеленчуци, които не може да се варят до получаването на жълта каша. Дори кралят трудно се престрашаваше да пристъпи в нейната кухня, но докато той трябваше да понася единствено гневно мълчание, простосмъртните отнасяха пълната мощ на всеобхватната й гневливост. Госпожа Скорбик беше винаги ядосана, досущ както и планините винаги са грамадни.

Днес тя носеше бяла рокля, бяла престилка, голяма бяла готварска шапка и бяла превръзка на шията си. Освен това изглеждаше… поради липса на по-уместна дума — да я наречем щастлива.

Агнес настойчиво посочи на Овес помпата за вода.

— Намери някакъв съд — изсъска му тихичко и подметна приветливо: — Как се чувствате, госпожо Скорбик?

— Още по-добре, госпожице, след като ме попитахте.

— Предполагам, че сте много заета заради онези гости?

— Така е, госпожице. Агнес се прокашля.

— И какво им… поднесохте за закуска? Огромното розово чело се сбърчи.

— Не помня, госпожице.

— Значи всичко е наред. Овес я докосна по рамото.

— Напълних две шишета и извърших Пречистващия ритуал на Ом над тях.

— Ще свърши ли работа?

— Трябва да имате вяра.

— Благодаря ви, госпожо Скорбик — промълви Агнес. — Моля ви, продължете с… каквото сте започнала.

— Добре, госпожице.

Готвачката пак започна да търкаля точилката. „Много има за похапване по нея — обади се Пердита. — И готвачка, и килер на едно място.“

— Ама че гнусотия! — възкликна Агнес.

— Кое? — не разбра свещеникът.

— О… хрумна ми нещо. Да вървим към задната стълба.

Тук всичко беше гол камък. На всеки етаж от стълбата се влизаше в пообитаваните части от двореца, които също бяха от гол камък, но иззидан далеч по-старателно и покрит с килими и гоблени. Агнес бутна вратата, до която искаше да се добере.

Двама от юбервалдските натрапници се отдалечаваха по коридора, понесли нещо увито в зебло. Изобщо не погледнаха новодошлите, когато Агнес поведе Овес към кралските покои.

Влязоха и завариха Маграт, стъпила на стол. Тя се озърна, а около вдигнатата й ръка се увиваха оцветени дървени звездички и животинки.

— Проклети измишльотини — оплака се тя. — А човек се надява да стане лесно. Здрасти, Агнес. Ще ми държиш ли стола?

— С какво се занимаваш? — попита Агнес. Взря се изпитателно, но не откри превръзка около шията на кралицата.

— Опитвам се да окача тези подвижни фигурки на полилея. Уф… Готово. Но непрекъснато се оплитат! Верънс казва, че за малките деца било много полезно да виждат ярки цветове и разнообразни форми. Така се ускорявало развитието им. Никъде не открих Мили, за да ми помогне.

„Ето ни в замък, претъпкан с вампири, а тя украсява детската стая — предложи своя коментар Пердита. — Няма ли нещо смахнато в тази картинка?“ Незнайно защо Агнес не успя да принуди езика си да избълва предупреждение. Може би причината се криеше в твърде неустойчивия стол под краката на Маграт.