Тери Пратчет - Захапи за врата

— Защото е целият окалян, Лельо — остро отвърна Агнес, — и аз му обещах, че тук може да се измие.

— Ъ-ъ… това наистина ли е къща на вещица? — дръзна да попита Овес, вторачен в пълчищата портрети на рода Ог.

— Уф… — подразни се Леля.

— Пастор Мелхио ни уверяваше, че такива домове са помийни ями на покварата и сексуалните излишества.

Младежът трескаво отстъпи гърбом и блъсна малка масичка, с което включи синя порцеланова балерина и тя започна пирует на тласъци под звуците на „Трите слепи мишки“.

— Е, имаме си помийна яма — изсумтя Леля Ог. Искаш ли да се окъпеш в нея?

— Олекна ми — намеси се Агнес. Това вече беше типично за теб заяждане. Не го тормози, Лельо. Тежко утро беше.

— Ъ-ъ… къде е кладенецът? — смънка Овес и Агнес посочи.

Той се изнесе бързо и с облекчение.

— По-разкашкан е от сандвич, киснал в буря — поклати глава Леля.

— Видели са Баба горе, при дългото езеро — осведоми я Агнес и седна до масата.

Леля впи поглед в нея.

— При оная пустош ли? Да.

— Лошо. Чворести земи.

— Как тъй чворести?

— Там всичко е усукано и оплетено.

— Ами-и… Била съм там. Просто гъсти трънаци, а в края на долината има прастари пещери.

— Брей? Значи си зяпала само в облаците. Добре, де, да опитаме…

Когато Овес се върна при тях, вече чистичък и избърсан, двете се бяха увлекли в спор. И явно се смутиха, щом го забелязаха.

— Рекох ти, че трябва да сме три — напомни Леля и бутна настрана стъклената топка. — Особено щом се е покатерила на онуй място. Чворес-тите земи си правят мръсни шегички с тебе при търсене с кристално кълбо. Не ни стига силата.

— Не искам пак да ходя в замъка!

— Маграт разбира от тия неща.

— Лельо, тя има и бебе, за което да се грижи!

— Ъхъ, в пълен с вампири замък. Я помисли малко! Не се знае кога ще огладнеят. По-добре и двете да се махнат оттам.

— Но…

— Веднага отивай да я изведеш. И аз щях да дойда, ама нали разправяш, че само седя и се хиля.

Агнес внезапно посочи с пръст Овес.

— Ти!

— Аз ли? — изписука той.

— Нали каза, че си видял вампирите?

— Казах ли?

— Каза!

— Вярно, казах. Ъ-ъ… и какво?

— Не усети ли умът ти да се пълни с розово щастие?

— Не вярвам умът ми дори веднъж да се е пълнил с розово щастие — отрече пасторът.

— И защо те не успяха да те омаят?

Овес се усмихна неловко и бръкна под куртката си.

— Пази ме десницата на Ом — обясни той. Леля разгледа медальона. Изобразяваше фигура, разпъната върху корубата на костенурка.

— Виж ти… Хитро си се уредил, значи.

— Както Ом протегнал ръка да спаси пророка Брута от изтезанията, така ще разпери криле над мен в час на изпитание — изрече Овес, но май по-скоро се мъчеше да убеди себе си, а не нея.

Имам и брошурка, ако желаете да научите повече за това.

Този път говореше по-уверено, като че съществуването на Ом си оставаше не съвсем доказано, докато никой разумен човек с широк кръгозор не би се усъмнил в наличието на брошурките.

— Я не почвай! — сряза го Леля и му върна медальона. — Впрочем брат Пердоре нивгаш не е имал нужда от магически накити, за да се разправи с някого, само туй ще река.

— За какво са му талисмани, когато може да им лъха спиртни изпарения? — подхвърли Агнес. — Все едно. Идваш с мен, господин Овес. Няма пак да застана сама пред онзи гаден надут пуяк! И млъкни!

— Ъ-ъ… нищо не съм казал…

— Не говоря на теб, а на… Ти спомена, че си изучавал вампирите, нали? Какво подхожда за вампири?

Свещеникът поумува.

— Ъ-ъ… уютен сух ковчег, големи порции прясна кръв… ъ-ъ… облачно небе… — Гласът му стихна, щом видя как го гледат. — Аха… Зависи точно от кой край са, доколкото си спомням. Юбервалд е обширна страна. Ъ-ъ… обикновено отрязването на главата и забиването на кол в сърцето действат безотказно.

— То си действа на всекиго — промърмори Леля.

— Ъ-ъ… в Сплинц умират, ако им пъхнете монета в устата и им отрежете главата…

— Я гледай, значи не са като нас, обикновените хора — дъднеше Леля и демонстративно извади тефтер да си записва.

— Ъ-ъ… в Клоц умират, ако им пъхнете лимон в устата…

— Туй вече звучи добре.

— …след като сте им отрязали главата. Струва ми се, че в Глиц трябва да напълните устата им със сол, да забиете морков във всяко ухо и после да им отрежете главата.

— Ясно ми е, че е паднала голяма веселба, докато открият всички тия похвати — установи Леля.

— А в долината Ах вярват, че най-добре е главата да бъде отрязана и сварена в оцет.