Тери Пратчет - Захапи за врата

— Агнес, ще ти трябва още един човек да носи всички тия принадлежности — завъртя глава Леля.

— Но в Кешнкери казват, че трябва да им отрежете пръстите на краката и да забиете пирон в шията им.

— И да им отрежем главата, нали?

— В този случай изглежда не се налага.

— Пръстите на краката са лесна работа — увери го Леля. — Дъртият Въртоскрипец в Скапан Гъз си отряза два с лопатата, без изобщо да се при-целва.

— Разбира се, можете да ги победите и като им откраднете левия чорап — добави Овес.

— Моля? Дали чух добре? — обади се Агнес.

— Вижте, те са патологично прилежни. Някои цигански племена в Борогравия твърдят, че ако от-краднете чорапа на вампир и го скриете някъде, той ще прекара остатъка от вечността в търсене. Не понасят нещо да липсва или да не си е на мяс-тото.

— Не може да се каже, че мнозина вярват в туй — отбеляза Леля.

— О, в някои села се говори, че дори можете да ги замотаете, като хвърляте макови семена по тях. Поддават се на ужасното желание да преброят всяко семе.

— Едва ли ще имаме време дори да попитаме графа за точния му адрес — побърза да напомни Агнес. — Влизаме, измъкваме Маграт и се връща-ме тук, нали? Овес, а ти защо си станал такъв специалист по вампирите?

— Казах ви вече — това беше част от образованието ми. Длъжни сме да познаваме врага, щом ще се опълчваме на злите сили — вампири, демони, вещ…

Той млъкна изведнъж.

— Продължавай — подкани го Леля със сладък като арсеник глас.

— Предполага се, че само ще убеждавам вещиците колко са заблудени — закашля се нервно пасторът.

— Очаквам го с нетърпение — призна си Леля. — Жалко, че нямам огнеупорен корсет. Хайде, тръгвайте… и тримата.

— Трима ли сме? — стресна се свещеникът.

Лявата ръка на Агнес трепна. Колкото и да на-прягаше волята си, дланта се изви нагоре и два пръста се напънаха да се изпружат. Леля забеляза, Овес — не.

— Все едно си имаш гувернантка денем и нощем, а?

— За какво говори тя? — учуди се пасторът.

— Бръщолеви, от старостта е — гръмко отвърна Агнес.

Нагоре по улицата към замъка трополяха волски коли, покрити с чергила.

Агнес и Овес застанаха отстрани на пътя.

Коларите май не обръщаха внимание на зяпачи. Носеха овехтели дрехи не по мярка, но се набиваше на очи, че всеки е вързал на шията си шал, и то толкова стегнато, че би могъл да замества превръзка.

— Или в Юбервалд има епидемия от болни гърла, или под шалчетата са скрити отвратителни ранички от ухапване, хващам се на бас — изсъска Агнес.

— Ъ-ъ… аз знам и какво се предполага за на-чина, по който налагат властта си над хората.

— Да?

— Звучи глупаво, но го имаше в една стара книга.

— Е?

— По-добре се справят с контрола над праволи-нейните хора.

— Праволинейните ли? — недоверчиво повтори Агнес, а край тях се изнизваха още каруци.

— Знам, че не е убедително. Всеки би помислил, че хората със силна воля не се поддават веднага на влияние. Но може би по-голямата мишена се улучва по-лесно. Както се оказа, в някои села изтребителите на вампири първо се напиват до забрава. За да се защитят, нали разбирате? Никой не може да удря с юмрук по мъгла.

„О, значи ние с теб сме мъгла, така ли? — възмути се Пердита. — Като го гледам, той е дори по-рехав…“ Агнес вдигна рамене. По лицата на коларите беше изписано пасторално умиротворение. Разбира се, такова изражение се виждаше нерядко и в Ланкър, но смесено с лукавство, здравомислие и непробиваемо твърдоглавие. А очите на тези мъже сякаш бяха угаснали.

„Като добитък са“ — сподели мнението си Педита.

— Да… — отрони Агнес.

— Моля? — обади се Овес.

— Просто си мислех на глас…

Тя се сети как един-единствен човек успява да подчини стадо крави, а всяка от тях би могла да остави от него мокро петно на земята, ако хрумне. Кравите обаче никога не стигат до такива идеи.

„Току-виж, те наистина са по-висши от нас, сравнение с тях ние сме…“

„Твърде близо си до замъка! — прекъсна Пердита. — Ти също започваш да мислиш кат крава.“ Внезапно Агнес осъзна какво вижда — зад каруците крачеха отряд мъже. Изобщо не прилича на коларите.

„Ето ги и остените за добитъка…“ Носеха подобия на униформи с черно-белия герб на Дьо Сврак, но не бяха от хората, които изглеждат спретнато в униформи. По-скоро имаха вид на типове, които убиват други хора за пари, то дори не за много пари. Иначе казано, изглеждаха като сган, жизнерадостно готова да си направи сандвич от малко кученце. Неколцина се ухилиха похотливо на Агнес, колкото да не пропуснат нещо облечено в рокля.