Тери Пратчет - Захапи за врата

Свещеникът успя да я изуми — започна да се изчервява. И с всяка секунда ставаше ясно, че той не е много по-възрастен от нея.

— Пълното ми име е Могъщ е духът на оногова, що е възвисен от Ом, а фамилията ми е Овес.

На омниански звучи значително по-кратко, разбира се. Впрочем вие запознати ли сте вече със Словото на Ом?

— С кое по-точно? — озъби се Леля. — „Запали кладата“, а? Ха!

Вероятната религиозна война беше пресечена в зародиш от първото официално фанфарно приветствие, в което прозвучаха акорди от „Танцът на таралежа“. И кралската двойка слезе тържествено по стъпалата.

— Не щем никакви езически обичаи, покорно благодаря — засъска Леля Ог зад пастора. — Няма да пръскаш вода, олио или пясък, няма да режещ кичури, а ако чуя дори едничка думичка, дето я разбирам, да знаеш, че стоя зад тебе и държа пръчка с остър край. 8 8 Жителите на Ланкър се придържаха към мнението, че религиозни слова, които не са изречени на древна и неразбираема за никого реч, вероятно са второ качество.

От другата му страна възрази по-млад глас: — Лельо, той не е някакъв страшен инквизитор!

— Мойто момиче, туй не пречи на пръчката в ръката ми да е остра!

„Какво я е прихванало? — недоумяваше Агнес, взряна в зачервените уши на свещеника. — Така би се държала Баба Вихронрав.“ А Пердита вметна: „Сигурно е намислила да поддържа равнището, защото оная стара гарга още не се е домъкнала.“ Агнес се стъписа, щом осъзна тази мисъл в главата си.

— Ще вършиш нещата по нашенски, ясно? — не отстъпваше Леля.

— Кралят… хъм… ми обясни всичко — увери я пасторът. — Ъ-ъ… имате ли нещо против главоболие? Опасявам се, че…

— Слагаш ключа в едната ръчичка и я караш да хване короната с другата — не млъкваше Леля.

— Да… хъм… той ми…

— После й казваш нейното име, имената на майката и на бащата. Него можеш и да го смънкаш, ако майката не е наясно…

— Лельо! Говориш за кралското семейство!

— Ха, девойче, какви истории имам да ти разправям тепърва… А после, ако не си схванал, ми я даваш, аз също й казвам имената, връщам ти я, ти обявяваш пред хората името й, пак ми я даваш, аз пък я давам на таткото, той я изнася пред вра-тата и я показва на всички, те си хвърлят шапките във въздуха, крещят „Ура!“ и с туй се приключва, ако не броим къркането и търсенето на шапките.

Само опитай да дърдориш за грехове и лошо ти се пише. — А каква е вашата… хъм… роля, госпожо? — Аз съм кръстницата! — От името на кой бог? Младежът вече потреперваше. — В Ланкър си имаме прастари традиции на верска търпимост… — побърза да се намеси Агнес. — Тъй си е — подкрепи я Леля Ог. — Ама само спрямо свестните религии, тъй че внимавай в картинката!

Коронованите родители стигнаха до троновете. Маграт се настани на мястото си и стресна Агнес, като й намигна лукаво.

Верънс не намигаше. Остана прав и се прокашля гръмко.

— Ъ-хъм!

— Имам бонбонче някъде — сети се Леля и едната й ръка се пресегна към джоба на полата.

— Ъ-хъм!

Верънс се вторачи красноречиво в трона си. Онова, което доскоро приличаше на сивкава възглавница, се претърколи, прозя се, погледна нехайно краля и започна да се облизва.

— Ох, Грибо! — изпъшка Леля. — Питах се къде ли изчезна…

— Госпожо Ог, бихте ли го преместила? — изрече кралят.

Агнес се загледа в Маграт. Кралицата седеше обърната настрана, едната й длан закриваше устата, а раменете й се тресяха.

Леля докопа котарака си и го вдигна от трона.

Верънс помаха благо на сборището в залата и в този миг часовникът започна да отброява полунощ.

— Моля ви, преподобни, започнете.

— Аз подбрах… хъм… много уместна проповед на тема… хъм… надеждата за… — започна Негово умерено преподобие Овес, но Леля изсумтя за кой ли път и той изведнъж пристъпи напред. Примига и гръклянът му заподскача. — Уви, боя се, че не остана време — добави припряно.

Маграт се наведе към ухото на съпруга си и зашепна. Агнес чу отговора му:

— Скъпа, изглежда се налага, независимо дали тя е тук или не…

Шон притича задъхан с кривната на главата му перука. Носеше възглавничка. На избелялото кадифе се мъдреше големият железен ключ от замъка.

Мили Чилъм внимателно сложи бебето в ръцете на свещеника, който го пое неумело.

Кралската двойка остана с впечатлението, че пасторът изведнъж заговори още поспънато. Зад него Леля Ог си придаваше изражение на буден интерес, който обаче беше стопроцентова имитация. Нещастният човечец май страдаше и от чести тикове.