Тери Пратчет - Захапи за врата

После тя се сепна, огледа прииждащата тъма и видя нещата в черно и бяло.

— Толкова съжалявам… Забавихме се, знаете какви са пътищата…

Новодошлите бързо се смесиха с тълпата, която не им обърна внимание, защото се захласваше по неочакваното зрелище около троновете.

— Спазвай правописа?!

— Да, трудничко става — отбеляза Леля. — Есмерелда — бива, хубав избор. И Гита щеше да звучи добре, но за Есмерелда направо няма спор. Само че нали ги знаете хлапетата… Всички ще й викат Правописка.

— И то ако е късметлийка — мрачно смънка Агнес.

— Не съм предполагала, че някой ще го каже на глас! — изсъска кралицата. — Просто исках и тя да не стане Маграт накрая!

Могъщ Овес беше обърнал очи към тавана и кършеше пръсти. От време на време изхленчваше.

— Можем да го променим, нали? — опомни се крал Верънс. — Къде е кралският летописец?

Шон си прочисти гърлото.

— Не е сряда вечер, сир, трябва да отскоча за шапката си…

— Човече, питам те — можем ли да го променим?

— Ъ-ъ… беше произнесено, сир. В съответния момент. Струва ми се, че това вече е нейното име, но трябва да проверя. Всички го чуха, сир.

— Не можете да го промените — натърти Леля. Като майка на кралския историк тя смяташе, че е по-осведомена от него. — Вижте какво стана например с Кравчо Муу Слабпетел от Резена.

— И какво стана с него? — сопна се кралят.

— Цялото му име е Джеймс Какво по дяволите търси тая крава тука Слабпетел — осведоми го Маграт.

— Беше доста смахнат ден, запомних го добре — сподели Леля.

— А ако моята майка бе проявила достатъчно здрав разум да каже името ми на брат Пердоре, вместо изведнъж да се смути и да го напише — завайка се Маграт, — животът ми щеше да бъде съвсем друг. — Тя се озърна неуверено към Верънс. — И вероятно по-лош, разбира се.

— Значи сега трябва да изнеса Есмерелда пред нейните поданици и да им съобщя, че едно от имената й е Спазвай правописа? — не можеше да по-вярва кралят.

— Е, имали сме и крал, дето се е казвал Леле Божке как тежи Първи — сподели Леля. — А и те се наливат с бира от два-три часа, тъй че май ще се развикат радостно, каквото и да им речеш.

„Отгоре на всичко — допълни безмълвно Агнес — познавам хора по тези земи, които са били наречени Сифилида Уилсън, Ойларипи Гласовит е Тотал Бисквит.“ 9 9 Причината се коренеше в нетрадиционния, макар и доста неориентиран подход на ланкърците към имената. Обикновено подбираха съчетание от звуци, което им допада най-много. Ако в избора се прокраднеше някакъв помен за логика, това се дължеше на чиста случайност. В дома на Тъкачев щеше да прохожда една Хламидия, но майка й все пак реши, че Сали се пише по-лесно.

Верънс се подсмихна.

— Добре, де… Дайте ми я…

— Вхфм… — изфъфли Могъщ Овес.

— …и може би не е зле някой да поднесе питие на този човек — довърши кралят.

— Ужасно, ужасно съжалявам — прошепна свещеникът, когато Верънс понесе дъщеричката си между подредените край пътеката гости.

— Сигурно доста си сръбнал — заяде се Леля.

— Не пия никакъв алкохол! — изстена пасторът и попи сълзящите си очи с кърпичка.

— А бе, знаех си, че в тебе има нещо сбъркано — поклати глава Леля. — И къде се е дянала тая Есме?

— Не знам, Лельо! — натърти Агнес.

— Тя ще има какво да рече за тая история, помни ми думата. Ще си пише голяма червена точка — нарекоха принцеса на нея. Ще се надува месеци наред. Отивам да видя какво става там.

Тя затропа с ботушите си към двора, а Агнес впи пръсти в ръката на свещеника.

— Хайде, елате с мен — въздъхна тя.

— Наистина не знам как да изразя най-дълбокото си…

— Да, твърде необичайна вечер се оказа.

— Аз… аз… хъм… изобщо не бях чувал за този обичай…

— В нашия край хората придават голямо значение на изречените думи.

— Опасявам се сериозно, че кралят ще опише много неблагоприятно представянето ми на брат Мелхио…

— Нима?

Има хора, които успяват да превърнат и най-доброжелателно настроения събеседник в зъл грубиян. Пасторът изглежда беше от тях. В него имаше нещо… мокро. Беше просмукан от безпомощна безнадеждност, която не подтиква околните към милосърдие, а ги вбесява, защото са непоклатимо убедени, че ако целият свят е вихрещ се купон, досадникът пред тях въпреки всичко ще успее да се свре в кухнята.

Налагаше се по принуда тя да се занимава с него.

Всички видни особи се бяха скупчили около отворената врата и гръмките радостни викове оттам показваха одобрението на ланкърците — според тях името Спазвай правописа подхождаше на една бъдеща кралица.