Тери Пратчет - Захапи за врата

— Пийни си още от брендито, ще замръзнеш — посъветва го Леля. — Е, Игор, кой тогава ти е господар?

— И това ми било гошподар! — с неочаквана злоба и облак от слюнки изръмжа Игор. — Хъ! Штарият граф ши беше джентълмен от най-неподправените. Той знаеше как ше полага да штава вшичко. Винаги в безупречно вечерно облекло, както ши е шпоред правилата!

— Вечерно облекло, а? — повтори Леля.

— Да! А тая шган го облича шамо вечер, предштавяте ли ши? През оштаналото време ше кипрят ш везани жилетки и дантелени роклички! Хъ! И знаете ли какво направи тази шган?

— Разкажи ни…

— Поишкаха да шипя машло на пантите! — Игор отпи юнашки от специалното бренди на Леля. — В някои от онези шкърцания бях вложил дългогодишни ушилия. Ама не, вече чувам шамо „Игор, махни онези паяжини от тъмниците“ или „Игор, купи подобаващи машлени лампи, тези трепкащи факли са толкова овехтели“!

И какво, ако замъкът няма модерен вид? Вампирштвото означава приемштвеношт, нали? Когато ше загубиш в планината и видиш шветлинки в прозорците на замъка, имаш право да завариш подходящо шкърцащи врати и штаровремшка учтивошт, така ли е?

— Ами да — съгласи се Леля. — И легло в стая с балкон.

— Именно!

— И люлеещи се от вятъра завеси, а?

— Адшки ши права!

— И истински пращящи свещи?

— Цяла вечношт мина, докато ги измайшторя така, че да капят по правилата. Не че на някого му пука.

— Винаги съм казвала, че и дреболиите заслужават внимание — поощри го Леля. — Брей, брей… значи кралят ни натресе вампири?

Чу се глухо тупване — Игор се просна по гръб и манерката издрънча кухо на калдъръма. Леля си я взе и я прибра на скришното място.

— Тоя носи на пиене — одобри тя.

Малцина бяха опитвали домашното бренди на Леля. По-точно това беше практически невъзможно. Попаднеше ли в топлата човешка уста, течността се изпаряваше мигновено и влизаше в гърлото през синусите.

— И какво ще правим сега? — попита Агнес.

— Ние ли? Той си ги е поканил. Значи са гости. Хващам се на бас, че ако бях посъветвала нещо Верънс, той щеше да ми каже да си гледам работата. Вярно, нямаше да го рече толкоз грубо — добави, защото знаеше, че кралят не страда от мания за самоубийство. — Щеше поне два-три пъти да вмъкне „при цялото ми уважение“.

Ама накрая щеше да е все същото.

— Но чак вампири… Какво ли ще каже Баба?

— Слушай, мойто момиче, те ще си тръгнат утре… даже ще е по-късно днес. Само ще ги наглеждаме и ще им помахаме с ръчичка на изпроводяк.

— Дори не знаем как изглеждат! Леля се загледа в унесения Игор.

— Като се замисля, не беше зле да го попитаме. — Тутакси се ободри. — Е, има си начин да ги разпознаем. Всички знаят едно нещо за вампирите…

Всъщност всички знаят много неща за вампирите, без обаче това да им подскаже, че вероятно и вампирите са ги узнали най-сетне.

В залата на двореца беше шумно. Човек не можеше да стигне до бюфета. Леля и Агнес решиха да помагат.

— Някой иска ли да си гризне?

Леля тикна подноса към една по-подозрителна според нея групичка.

— Моля? А-а… сандвичи…

Човекът задъвка разсеяно и пак заговори на събеседниците си.

— …и казах на негова светлост… Какво е това, по дяволите?!

Обърна се и срещна втренчения поглед на сбръчкана възрастна дама с островърха шапка.

— Извинете? — подкани го тя.

— Това… това… е само счукан чесън!

— Не си падате по чесъна, а? — неприветливо отбеляза Леля.

— Много обичам чесъна, но той не ме обича!

Това не е подправено с чесън, жено, ами е направено само от чесън!

Леля се вторачи с добре изиграно късогледство в подноса.

— Е, има и… разни други… вярно, попрестарали сме се… Ще ида да… взема някои… Ей сегинка…

Сблъска се с Агнес пред входа към кухнята. Двата подноса паднаха на пода и разпиляха чеснови воловани, чеснови сосове, чесън пълнен с чесън и мънички кубчета чесън на клечка.

— Или в околните земи гъмжи от вампири, или нещо бъркаме — безстрастно отбеляза Агнес.

— Аз открай време си знам, че с чесъна не можеш да прекалиш — заяви Леля.

— Лельо, тук никой няма да се съгласи с теб.

— Добре, де. Какво още може… А-а! Всички вампири носят вечерно облекло вечер, дори и тая сбирщина.

— Лельо, тук всеки носи някакво вечерно об-лекло. С изключение на нас.

Леля Ог си огледа дрехите.

— Ами туй е каквото винаги нося вечер…

— Вампирите уж нямали отражения в огледалата, така ли беше? — сети се Агнес.

Леля щракна с пръсти.

— Сече ти пипето! Има огледало в клозета. Аз ще се помотая вътре. Всички ще минат оттам рано или късно.