Тери Пратчет - Захапи за врата

— Ами когато влезе мъж?

— О, не ми пука — снизходително сподели Леля. — Няма от какво да се притеснявам.

— Но според мен някой може и да възрази — заинати се Агнес.

Опитваше се да прогони от ума си картинката, пробутана й от въображението. Леля се хилеше много приятно, но има и моменти, когато не ти се иска да срещнеш такава усмивчица.

— Ама трябва нещо да направим — не отстъпваше Леля. — Ако Баба вземе, че ни се изтресе сега, какво ще си помисли?

— Бихме могли просто да попитаме — измисли Агнес.

— Как тъй? „Всички вампири да си вдигнат дясната ръка“?

— Дами?…

Обърнаха се. Младежът, който се бе представил с името Влад, стоеше пред тях. Агнес пак започна да се изчервява.

— Струва ми се, че говорехте за вампири — вметна той, взе чеснов сандвич от подноса в ръцете на Агнес и го захапа с очевидна наслада. — Не бих ли могъл да ви помогна?

Леля го огледа от главата до петите.

— Че вие знаете ли поне нещичко за тях?

— Е, и аз съм вампир — сподели младежът. — Затова отговорът несъмнено е „да“. Очарован съм от възможността да се запозная с вас, госпожо Ог.

Той се поклони и посегна да хване ръката й.

— А, да ги нямаме таквиз! — дръпна се Леля. — Хич не понасям кръвопийци!

— Знам. Но съм убеден, че не след дълго ще ги понасяте. Не бихте ли желали да се запознаете с моето семейство?

— Що не вървят на майната си! Какво го е прихванало краля?!

— Лельо!

— Кажи.

— Няма нужда да крещиш така. Не е много учтиво. Не ми се вярва…

— …Влад дьо Сврак — поклони се младежът.

— …да успее да ме захапе за врата! — довърши с вик Леля.

— Няма, разбира се — отрече и Влад. — Заситихме се с някакъв бандит наскоро. А предполагам, че госпожа Ог е ястие, което трябва да бъде вкусено на спокойствие. Нямате ли още нещо с чесън? Много пикантни хапки предлагате.

— Какво сте правили? — не повярва Леля.

— Значи просто сте… убили някого? — запъна се и Агнес.

— Разбира се. Ние все пак сме вампири — напомни Влад. — Хайде, елате да се запознаете с баща ми.

— Наистина ли убихте някого? — настояваше Агнес.

— Тъй, значи! Дотук беше! — изръмжа Леля и се устреми нанякъде. — Ей сегинка ще повикам Шон и той ще донесе голям остър…

Влад се прокашля тихичко. Леля спря насред крачка.

— Има още някои неща, които хората знаят за вампирите — подхвана той. — Например че имат пълна власт над съзнанията на по-низшите същества. Затова забравете всичко за вампирите, скъпи дами. Това е заповед. И елате да се запознаете с моето семейство.

Агнес примига. Все още съзнаваше, че е имало… нещо. Сякаш опашката на някакво същество се изплъзваше между пръстите й.

— Тоя май е приятен младеж — леко зашеметена промълви Леля.

— Аз… той… да — съгласи се Агнес.

Още нещо изплува в ума й като писмо в бутилка, надраскано нечетливо на чужд език. Колкото и да се опитваше, не успяваше да го прочете.

— Ех, и Баба да беше тук — смънка накрая. — Тя щеше да знае какво да стори.

— Как пък не — отвърна Леля. — Не си е на мястото, като има веселба.

— Чувствам се малко… особено — сподели Агнес.

— А, може да е от пиенето — успокои я Леля.

— Но аз нищичко не съм пила!

— Не си ли? Ето ти го проблема, значи. Ела с мене.

Прекосиха бързо залата. Макар че мина полунощ, равнището на шума доближаваше прага на поносимостта. Когато късните часове натежат в чашата като голямо коктейлно лукче, смехът придобива излишна острота.

Влад ги насърчи с жест и ги покани да се присъединят към групата около краля.

— А, Агнес и Леля — забеляза ги Верънс. — Графе, позволете да ви представя…

— Гита Ог и Агнес Нит, доколкото съм осведомен — изгледа ги мъжът, на когото кралят говореше.

Той им се поклони. Незнайно защо една частичка от съзнанието на Агнес бе очаквала да види начумерен субект с вълнуващ перчем и пелерина с оперни размери.

А този мъж имаше вид на… ами на достатъчно заможен джентълмен с независим дух, който може би обича дългите сутрешни разходки, следобед попълва общата си култура в библиотеката и се занимава с незначителни, но интересни експерименти над пащърнака в градината. И никога, нито за миг не го измъчват мисли за пари. В него имаше нещо лъскаво, забелязваше се и напористо, някак гладно въодушевление, сякаш току-що е дочел много вдъхновяваща книга и твърдо е решил да я разкаже подробно на някого.

— Позволете да ви представя графиня дьо Сврак — продължи той. — А това, мила моя, са вещиците, за които ти говорих. Струва ми се, че вече познавате моя син. Това е моята дъщеря Лакримоза.