Тери Пратчет - Захапи за врата

Шон Ог се показа на вратата и отдаде чест.

— Как е армията, Шон?

— Почти довърших ножа, сир 6 6 Крал Верънс съзнаваше ясно, че дори да свика под зна-мената всеки зрял мъж, Ланкър ще има твърде малобройна и незначителна армия. Затова потърси други похвати, с които да й намери мястото на военната карта на света. На Шон му хрумна идеята за Ланкърския армейски нож, който трябваше да съдържа няколко инструмента и приспособления, особено полезни на войника, когато попадне на бойното поле. Изследователско-конструкторските търсения продължаваха вече няколко месеца. Една от причините за мудния напредък беше собственият жив интерес на краля към единствения проект на Ланкър в областта на отбраната. Шон получаваше по три пъти на ден кратки бележки с допълнителни предложения за усъвър-шенстване на изделието. Обикновено подсказваха нещо от рода на „устройство, може би съвсем мъничко, за откриване на загубени вещи“ или „нещо с любопитно извита форма като кука, което може да служи за различни цели“. Шон дипломатично добави някои от допълненията, но губеше толкова бележки, за колкото му стигаше дързост. Иначе накрая щеше да изобрети единственото в света джобно ножче на колела. . Остана да изработя щипците за косми в носа и сгъваемия трион. Но в момента, сир, съм тук като глашатай.

— Аха, значи е време.

— Да, сир.

— Според мен, Шон, сега подхожда по-кратко фанфарно приветствие — отсъди кралят. — Лично аз ценя дарбата ти, но в подобен случай трябва да чуем нещо по-просто от няколко акорда на „Таралеж с розов парцал“.

— Да, сир.

— Ами да вървим.

Стигнаха до централния коридор и срещнаха групичката начело с Маграт. Кралят хвана кралицата под ръка.

Леля Ог се влачеше подире им. Е, кралят беше прав поне в едно. Тя наистина се чувстваше… необичайно, сприхава и заядлива, сякаш бе намъкнала върху себе си прекалено тясна жилетка. Нищо, де, Баба скоро щеше да довтаса, а тя знаеше как да се разправя с крале.

Леля стигна до умозаключението, че за това е необходим особен усет. Например не върви много да изтърсиш „А кой умря, за да станеш ти крал?“ защото то си беше ясно поначало. „Коя армия те крепи на трона?“ също пораждаше известни затруднения, макар че в случая армията на Верънс се състоеше от Шон и от един трол. Едва ли би представлявала сериозна заплаха за собствената майка на Шон, ако той не искаше да бъде прогонен да си пие чая със сладкиш пред прага на дома й.

Леля дръпна Агнес настрана, когато шествието стигна до площадката над стълбата и Шон се изпъчи отпред.

— Ще виждаме добре и от галерията за певците — изсъска по-възрастната вещица и повлече Агнес нататък тъкмо когато тромпетът подхвана музикалното въведение.

— Бива си го мойто момче — заяви Леля гордо, след като финалният акорд разтърси множеството.

— О, да, не се случва често кралско фанфарно приветствие да завърши с „Ще обръснем, ще подстрижем и краката ще отрежем“ — съгласи се Агнес.

— Тъй хората се настройват по-весело — защити сина си доволната майка.

Агнес огледа тълпата и пак забеляза свещеника. Той си пробиваше път през гъмжилото.

— Намерих го, Лельо. Не беше трудно, трябва да призная. Пък и нищо лошо не би сторил пред толкова хора, нали?

— Кой от всички е?

Агнес посочи. Леля се вторачи и се обърна към нея.

— Понявгаш се чудя дали от тежестта на тая скапана корона мозъкът на Верънс се е размекнал. Мисля си, че изобщо не чактисва кого пуска в кралството. Когато Есме дойде, ще върже тоя свещеник на фльонга.

Гостите вече се бяха подредили от двете страни на червената пътека, започваща в подножието на стъпалата. Агнес се озърна към кралската двойка, застанала където никой от залата не можеше да ги види и чакаща неловко подходящия момент за тържествената си поява. „Баба Вихронрав твърди, че човек сам си избира момента. Те са кралското семейство. Трябва само да слязат по стълбата, когато си поискат, и тъкмо това ще е подходящият момент. Всичко объркват.“

[# Лайтмотивът на Гилдията на бръснарите-хирурзи.]

Неколцина гости измежду жителите на Ланкър поглеждаха към голямата двукрила врата, затворена по време на официалната церемония. Поел щеше да бъде отворена за веселата част, но засега изглеждаше…

…като врата, която ей сега ще изскърца и рамката й ще се очертае една фигура на фона на огъня в двора.

Агнес си представяше картинката съвсем от четливо.

Уроците, дадени неохотно от Баба, май върше ха работа, помисли си Пердита в главата й.