Тери Пратчет - Захапи за врата

Маграт размаха ръце, като че се опитваше да изобрази неописуемото. Ръкавите й изсипаха дъжд от употребявани носни кърпички.

— Исках да кажа… Вие ми се свят от хора, които непрекъснато се кланят, затова ми се иска, когато ме видят, да си мислят: „Аха, ето я Маграт, тя вече е кралица, но аз ще се държа напълно нормално с нея…“

— „…но може би мъничко по-учтиво от нормалното, защото тя все пак е кралица“ — помогна й Агнес.

— Е, да… точно така. Всъщност Леля не ми е проблем, тя бездруго се държи еднакво с всички. Но щом Баба ме погледне, виждам как си мисли: „Я виж, Маграт е тук. Ей, момиче, я свари чая!“ Кълна се, някой ден ще си позволя много хаплива забележка! Едва ли не си въобразяват, че за мен да бъда кралица е хоби!

— Мога да ти вляза в положението.

— Сякаш си представят, че щом си задоволя прищявката, ще се върна към вещерството. Естествено не биха си позволили да го кажат на глас, но тъкмо това си мислят. Май изобщо не могат да повярват, че е възможно да има различен живот от техния.

— Права си.

— Как е старата къща?

— Има много мишки — сподели Агнес.

— Знам. Навремето им оставях храна. Само да не се изтървеш пред Баба! Тя е тук, нали?

— Още не съм я виждала.

— А, значи ще изчака сгоден случай да се появи драматично — предположи Маграт. — Знаеш ли… Никога не съм я издебвала наистина да чака драматичния момент, макар че сме преживели какво ли не. Тоест… ако сме аз или ти, ще се размотаваме в коридора или нещо подобно, но тя просто влиза точно навреме.

— Тя казва, че човек сам си създава сгодния случай — сети се Агнес.

— Да — отрони Маграт.

— Да — въздъхна и Агнес.

— Казваш, че още не е тук, така ли? Първо нейната покана написахме! — Маграт се наведе доверително към Агнес. — Верънс дори ги накара да нарисуват допълнителни златни винетки. Бих се изумила, ако поканата не звъни, когато я оставя на рафта. Как се справяш с чая? — Винаги мърморят — призна си Агнес. — Нали? И за Леля Ог слагаш три бучки захар, предполагам.

— Дори не ми дават пари да купувам чай — оплака се Агнес.

Вдиша по-дълбоко. Усещаше въздуха малко застоял.

— Не си струва да печеш бисквити — посъветва я Маграт. — Навремето прахосвах часове наред да ги оформям по-интересно — с полумесеци и каквото още се полага. Все същото е, ако ги купувашот магазина.

И тя подсмръкна.

— Това не е от бебето — увери събеседничката си. — Убедена съм, че Шон Ог е бил прекалено зает да урежда тържеството и не е имал време да изчисти клозетите през последните две седмици. Вонята бликва право нагоре в Кулата на гонга, когато вятърът се засили. Опитах се да окачам там ароматни билки, но те просто се спаружват. — Тя посърна, сякаш се замисли за по-лош проблем от неуредената канализация в замъка. — Ъ-хъм… тя трябва да е получила поканата, нали?

— Шон каза, че я е занесъл. А тя вероятно е изтърсила… — Гласът на Агнес стана отсечен и рязък. — „Не мога да се занимавам с туй на мойте години. Нивгаш не съм се изтъквала, никой не може да ми рече, че дори веднъж съм се перчила.“ Устата на Маграт зейна от изумление.

— Толкова добре я наподобяваш, че чак се плаша!

— Едно от малкото неща, които върша добре — отвърна Агнес с обичайния си глас. — Имам пищна коса, чудесен характер и остър слух за разни звуци. — „И вечно се двоумиш“ — вмъкна Пердита. — Тя ще дойде, каквото ще да става — добави Агнес, заглушавайки вътрешния си глас.

— Но вече минава единайсет и половина… Оле-ле, време е да се преоблека! Ще ми помогнеш ли?

Маграт побърза да нахълта в гардеробната, а Агнес се затътри след нея.

— Дори добавих отдолу молбата си тя да бъде кръстницата — продължи кралицата, седна пред огледалото и порови в хаоса от гримове. — Тя открай време си е мечтала тайничко да бъде кръстница.

— Детето не заслужава да му стовариш такава кръстница на главата — изтърси Агнес, без да се замисли.

Ръката на Маграт спря в облаче пудра насред път към лицето й и Агнес зърна ужасения й поглед в огледалото. После челюстните мускули изпъкнаха и кралицата доби изражението, с което понякога си служеше самата Баба Вихронрав.

— Е, ако трябва да избирам дали да пожелая на детето здраве, богатство и щастие, или да поискам да е под закрилата на Баба, ясно ми е какво предпочитам — заяви Маграт. — Сигурно си я виждала каква е, когато се развихри.

— Да, случи се един-два пъти — не отрече Агнес.

— Никой никога няма да я смачка. Почакай само да видиш какво става, когато я притиснат в ъгъла. Има си начин да… да прехвърля част от себе си на сигурно място. Все едно… все едно се дава другиму да я скрие замалко. Всичко е заради онова Заемане, с което се занимава постоянно.