Тери Пратчет - Захапи за врата

— Нак мак Фигъл!

Орелът мина в бръснещ полет над тях. Понесе се безшумно над сенчестите гори, свърна над дърветата и изведнъж кацна на един клон до къщата на поляната.

Баба Вихронрав се събуди.

Тялото й бе неподвижно, но погледът се стрелкаше зорко и в здрача носът й изглеждаше по-закривен от обичайното. После тя се отпусна на леглото и вече не превиваше рамене.

След малко стана, протегна се и отиде до вратата.

Нощта й се стори по-топла. Усещаше как зеленината набира сили в пръстта. Годината бе отминала прелома, отдалечаваше се от мрака… Разбира се, пак щеше да настъпи мрак, но такъв си е светът. Започваха много нови неща.

Когато най-сетне затвори вратата, тя подпали дървата в огнището, извади кутията със свещите от шкафа, запали всички и ги разположи наоколо на чинийки.

Локвичката, събрала се на масата през последните два дни, се разлюля и полека се удължи нагоре. Една капка подскочи и се прибра в мокрото петно на тавана.

Баба нави часовника и разлюля махалото. Излезе замалко и се върна с парче картон на престаряла връвчица. Седна на люлеещия се стол и протегна ръка към огъня за недогоряла клечка.

Часовникът тиктакаше, а тя пишеше. Още една капка се отдели от масата и се просмука в тавана.

После Баба Вихронрав окачи картончето на шията си и се облегна с доволна усмивка. Столът се полюля в такт с подскачащите капки и шума на часовника, накрая спря.

На картончето имаше надпис:

АЗ ОЩИ НИ СЪМ УМРЕЛА.

Светлината избледня.

След няколко минути един бухал се събуди на близкото дърво и полетя над гората.

© 1998 Тери Пратчет

© 2002 Владимир Зарков, превод от английски

Terry Pratchett

Carpe Jugulum, 1998

Сканиране, разпознаване и редакция: crecre, 2007

Публикация:

ИК „ВУЗЕВ“ — „АРХОНТ-В“ ООД, 2002 г.

© Terry and Lyn Pratchett 1998

This edition is published by arrangement with Transworld Publishers, a division of The Random House Group Ltd.

© Josh Kirby via Thomas Schliick GmbH

DISCWORLD® is a trade mark registered by Terry Pratchett

Свалено от „Моята библиотека“ [http://www.chitanka.info/lib/text/3051]

Последна редакция: 2007-06-30 22:19:17

Може би се подразбира, че някои от тях са злотворни и смъртоносни, а други само ви карат да ходите странно и да отбягвате плодове на трапезата.

Често за да се примолят: „Ама спри най-после да ме тормозиш!“

Изглеждаше странно, че макар ланкърците да отказваха упорито да имат нещо общо с демокрацията, защото властването се падало на краля, а те щели да го поправят, ако сбърка, в същото време не проявяваха особени слугински дарби. О, справяха се добре с готвенето, прекопаването, миенето, домакинстването и лакействането, но не можеха да придобият изтънчен усет за тези занимания. Крал Верънс ги разбираше, затова търпеше, когато Шон въвеждаше гости в трапезарията с вик: „Страхотна кльопачка, плюскайте, докато е още топла!“

Ако не броим пликовете, съдържащи пощенски записи за скромни суми, придружени от писъмца с горе-долу еднакво съдържание: „Мили мамо и тате, аз съм си добре в Анкх-Мор-порк и тая седмица припечелих цели седем долара…“

Когато нямаше с какво друго да си запълни времето, Баба Вихронрав прехвърляше съзнанието си чрез Заемане и го настаняваше тихомълком в главите на какви ли не твари. Нашир и надлъж из Овнерог я признаваха за най-изкусната в това умение от много столетия, защото успяваше да се вмъкне дори в съзнанията на същества, които нямаха съзнание. Освен всичко друго заниманията й означаваха, че в Ланкър хората не бяха особено склонни към привичната жестокост спрямо животните, която е неразделна част от селската идилия. Как иначе да постъпват, щом се случваше днес да метнат тухла по някой плъх, а утре той да се окаже вещицата, от която искат лек против зъбобол? Имаше и друга дреболия — нечаканите гости я заварваха просната по гръб, привидно изстинала и безжизнена, почти без да се усещат дишане и пулс. Картончето с надписа спестяваше множество недоразумения.

Крал Верънс съзнаваше ясно, че дори да свика под зна-мената всеки зрял мъж, Ланкър ще има твърде малобройна и незначителна армия. Затова потърси други похвати, с които да й намери мястото на военната карта на света. На Шон му хрумна идеята за Ланкърския армейски нож, който трябваше да съдържа няколко инструмента и приспособления, особено полезни на войника, когато попадне на бойното поле. Изследователско-конструкторските търсения продължаваха вече няколко месеца. Една от причините за мудния напредък беше собственият жив интерес на краля към единствения проект на Ланкър в областта на отбраната. Шон получаваше по три пъти на ден кратки бележки с допълнителни предложения за усъвър-шенстване на изделието. Обикновено подсказваха нещо от рода на „устройство, може би съвсем мъничко, за откриване на загубени вещи“ или „нещо с любопитно извита форма като кука, което може да служи за различни цели“. Шон дипломатично добави някои от допълненията, но губеше толкова бележки, за колкото му стигаше дързост. Иначе накрая щеше да изобрети единственото в света джобно ножче на колела.