Тери Пратчет - Захапи за врата

Оглеждаше своето… все пак се престраши да ги нарече „паство“. Първото истинско паство. Имаше много жени и прилежно обръснати мъже, само че едно лице изпъкваше с отсъствието си.

Но когато насред песента вдигна очи към не-бето, забеляза орел високо горе — точица, кръжаща в небето и може би дебнеща за изгубени овце.

Хората се разотидоха тихо с изражение, което подсказваше, че са свършили една всъщност приятна работа, но са доволни, че й се е видял краят. На подноса за дарове се мъдреха два пенса, малко моркови, голяма глава лук, хлебче, парче овнешко, кана мляко и мариновано свинско краче.

— Не сме икономика на паричните отношения — осведоми го Верънс.

На челото на краля белееше превръзка.

— О, вечерята ще бъде чудесна, ваше величество — увери го пасторът с налудничаво жизнерадостния тон, който хората използват в разговор с царски особи.

— Нима няма да вечеряте с нас? — учуди се Маграт.

— Аз… ъ-ъ… се каня да тръгна призори, ваши величества. Вечерта ми ще бъде заета с опаковане на вещите и подпалване на походното легло.

— Тръгвате ли? Смятах, че ще останете. Аз се… допитах до общественото мнение — спомена кралят — и имам основания да твърдя, че хората също очакват това.

Овес погледна за миг очите на Маграт и прочете посланието: „Баба също не възразява.“

— Ами… ъ-ъ… ваше величество, отново ще на-минавам оттук. Но… откровено казано, имам намерение да се отправя към Юбервалд.

— Същински ад, господин Овес.

— Цял ден размишлявах, ваше величество, и решението ми е окончателно.

— Тъй ли… — Верънс като че се обърка за миг, но кралете се учат как да замазват всяко положение. — Уверен съм, че вие най-добре можете да прецените. — Леко се заклати, когато лакътят на Маграт го улучи в ребрата. — О… да… Чухме, че сте изгубил своя… ъ-ъ… свещен амулет. Днес следобед ние, тоест кралицата и госпожица Нит… помолиха Шон Ог да изработи това в монетния двор…

Овес разгърна черното кадифе. На златна верижка беше окачена малка двуостра брадвичка. Той я зяпна.

— Шон не умее да прави костенурки — запълни паузата Маграт.

— Това е скъпоценен дар.

— Разбира се, съзнаваме, че не е много свят символ… — промълви кралят.

— Кой знае, ваше величество? Святостта е там, където я открием.

Зад краля Джейсън и Дарън Ог се бяха изпънали в стойка мирно. И двамата още имаха лепенки на носовете си. Отместиха се припряно, когато Верънс мина между тях, но той май не забеляза.

Кралската двойка и свитата им се отдалечиха, а Леля Ог изтръгна още един акорд от хармониума.

— Ако на тръгване се отбиеш при Джейсън, ще се погрижа да оправи меховете на тая чудесия — предложи тя снизходително.

Овес проумя, че токущо чу съответствието на трикратно „ура“ сред възторжените приветствия на населението.

— Толкова се развълнувах, че всички тези хора дойдоха тук по своя воля. Събраха се от само себе си, образно казано.

— Слънчо, не си подритвай късмета — промърмори Леля и стана.

— Радвам се, че се запознахме, госпожо Ог.

Леля направи няколко крачки, но никой Ог не си тръгва, без да запази последната дума за себе си.

— Няма да река, че одобрявам таквиз като тебе — започна тя надменно. — Ама ако нявгаш почукаш на вратата на човек от рода Ог в тия краища… ще получиш топла гозба. Много си кльощав. Виждала съм повечко месо и по касапски молив.

— Благодаря.

— Не обещавам и десерт, да знаеш.

— О, да, разбрах.

— Е, тогаз… — Леля Ог вдигна рамене. — Желая ти най-добра сполука в Юбервалд.

— Ом ще бъде с мен, убеден съм.

Овес искаше да провери колко може да подразни Леля Ог с невъзмутимост и се питаше дали и Баба Вихронрав опитва този похват.

— Дано да е тъй — отвърна Леля. — Лично аз не ща да се размотава наоколо.

Когато тя си тръгна, Овес подпали ужасното походно легло и подреди песнопойките около огъня, за да изсъхнат.

— Здрасти…

Има нещо особено в облика на вещицата но-щем — виждаш носещо се към теб лице над черни дрехи на черен фон. В един миг се забеляза някакъв контраст, част от сенките се отдели и се превърна в Агнес.

— О, добър вечер. Благодаря ви, че дойдохте. За пръв път чувам как някой пее в съзвучие със себе си.

Тя се прокашля смутено.

— Наистина ли ще отидеш в Юбервалд?

— Няма причина да оставам тук, нали? Лявата й ръка трепна и тя я хвана с дясната.

— Май няма — отвърна тихичко. — Не! Ти да млъкваш! Сега не му е времето!

— Моля?…

— Аз… ъ-хъм, говорех на себе си — окаяно про-мълви Агнес.