Тери Пратчет - Захапи за врата

Отнесе буркана над дупката и го пусна. После затръшна капака.

Малката Есме избълбука в ъгъла. Маграт притича при нея и размаха една дрънкалка.

— Ти гледай, гледай хубавото зайче — подкани дъщеря си и пак скочи към вратата.

От другата страна си шепнеха. Прозвуча гласът на Леля Ог:

— Всичко е наред, миличка, докопахме ги. Вече можеш да отвориш. Тъй, де.

Маграт изви очи от досада.

— Лельо, наистина ли си ти?

— Ами аз съм, миличка.

— Слава на съдбата! Кажи ми вица за старицата, жреца и носорога и веднага ще те пусна вътре.

В проточилата се пауза зад вратата пак се чу шепот.

— Май нямаме време за майтапи, миличка — укори я гласът.

— Ха-ха, добър опит — похвали ги Маграт. — Пуснах един от вас в реката! Кой беше?

След мълчанието заговори графът:

— Предположихме, че графинята би те убедила да се вслушаш в разумни доводи.

— Няма как да ме подлъгва от буркана. Ако решите да опитате пак, тук си имам още буркани!

— Надявахме се на здравомислието ти — сподели графът. — Но щом е така…

Вратата халоса стената заедно с изтръгнатите резета.

Маграт сграбчи бебето и отстъпи заднешком, вдигнала заплашително другата си ръка.

— Само да припарите и ще ви намушкам с това! — изкрещя на вампирите.

— Държиш плюшено мече — установи графът. — Опасявам се, че няма полза от него, дори да си го наточила.

Вратата беше толкова яка, че сякаш беше издялана от камък с дървесни шарки. Някой се бе замислил дълбоко за максималната сила, която може да вложи в натиска си една наистина решителна тълпа, и се бе застраховал срещу изненади.

Но вратата висеше полуизкъртена.

— Нали я чухме как сложи резетата! — изхленчи Леля.

Пъстро тяло лежеше пред прага. Игор коленичи и хвана една безжизнена лапа.

— Убили ша Огризчо! Гадове!

— Хванали са Маграт и бебчето! — сопна му се Леля.

— Той беше единштвеният ми приятел! Ръката на Леля се стрелна и въпреки масивното си туловище Игор беше вдигнат за яката.

— Момко, скоричко ще се сдобиеш и с един много лют враг, ако не ни помогнеш на секундата! Ох, да му се не знае… — Със свободната си ръка тя бръкна някъде по чорапите си и измъкна голяма смачкана кърпа. — Я духай силно!

Разнесе се шум като от настъпен рупор.

— Казвай сега къде може да са ги завлекли! Тука е пълно с ядосани граждани!

— Винаги беше готов да размаха опашка и да ше отърка ш хладната ши муцуна… — хлипаше Игор.

— Къде са, бе?

Той посочи към вратата в дъното.

— Оттук ше влиза в подземията. И могат да ше измъкнат през желязната порта в долината. Няма да ги догоните!

— Но вратата още е залостена — възрази Агнес.

— Значи още ша в замъка, а това ши е тъпотия…

Прекъснаха го няколко всепоглъщащи акорда на орган, от които и подът избуча.

— Някой от хората в Ескрау да не е музикален маниак? — попита Леля и позволи на Игор да стъпи.

— Откъде да знам? — наежи се Агнес, а още два-три акорда се стовариха върху ушите им. — Те се опитаха да забият кол в мен и да сварят главата ми! Моментът не беше удобен да проверя имат ли музикален слух!

Органът разтръби отново своя зов.

— Защо им е щукнало да останат? — недоумяваше Леля. — Можеха вече да са се покрили нейде… О-о…

— Баба не би избягала — промълви Агнес.

— Да, Баба Вихронрав обича да си мери силите — ухили се лукаво Леля. — А те мислят като нея. Някак ги е накарала да мислят като нея…

— И тя мисли по същия начин — напомни Агнес.

— Да се надяваме на по-богатия й опит — насърчи я Леля. — Да вървим!

Лакримоза включи регистър с надпис „Страшно лице зад прозореца“ и беше възнаградена с акорд, гръмотевица и писък с мъничко механика в звученето.

— Добре, че не сме се метнали на твоя род, татко, само това ще ти кажа! — изфуча тя. — Макар че според мен ще бъде забавно, ако свържем някак органа със залата за изтезания. Този писък не беше особено правдоподобен.

— Ама че нелепост — намеси се Влад. — Взехме детето. Хванахме жената. Защо просто не си тръгнем? Има предостатъчно замъци.

— Значи да избягаме — натърти графът.

— И да оцелеем — троснато добави Влад и започна да си трие челото.

— Ние не бягаме — заяви графът. — И… Не, не, отдръпнете се, моля…

Последните думи каза на тълпата, която се скупчи нерешително на прага. Тълпите лесно стават нерешителни поради липсата на общ главен мозък. Хората се разколебаха още повече, щом видяха Маграт и бебето.

Влад имаше синина на челото. Дървено пате може да нанесе тежки рани, ако бъде размахано с подходяща сила.