Тери Пратчет - Захапи за врата

— Млада госпожице, не си позволявай този тон в разговорите с мен! — сгълча я графът.

— На двеста години съм — напомни Лакримоза.

— Да ме прощаваш, но според мен мога да говоря както си искам.

— Неприлично е да се сопваш така на баща си!

— А ти, мамо, би трябвало да покажеш, че имаш поне две-три собствени мозъчни клетки!

— Баща ти не е виновен, че всичко се обърка!

— Нищо не се е объркало, скъпа! Имаме само временни затруднения!

— Няма да са временни, когато месото от Ескрау започне да се хвали на приятелите си! Хайде, Влад, стига си унивал лигаво и кажи нещо…

— Дори да им разкажат, какво от това? — настоя графът. — Ще се повъзмущават малко, но накрая оцелелите ще се вразумят. А засега другите вещици ни чакат вътре. И бебето.

— Да не искаш и с тях да се държим учтиво? — заяде се Лакримоза.

— О, няма нужда да прекаляваме — увери я графът. — Но може би ще ги оставим живи…

Нещо отскочи от моста пред него. Той се наведе да го вдигне, а след миг си дръпна ръката и изскимтя.

— Но… чесънът не би трябвало да ме изгори…

— Това в ръката ми е шъд ш вода от Езерото на швещената коштенурка в Щуинц — оповести глас над тях. — Благошловена от шамия архиепишкоп в Годината на пъштървата. — Чу се шумно бълбукане и преглъщане. — Добра реколта от благочештивошт, бива ши я водичката — установи Игор.

— Не е задължително да ми вярвате, опитайте я. Бягайте, шкапаняци!

Вампирите се пръснаха да търсят укритие, а бутилката се превъртя между зъберите на крепостната стена и се пръсна на моста. Почти цялото й съдържание оплиска вампир, който пламна, сякаш го заляха със запалено масло.

— Криптофър, наистина не ти подхожда да се държиш така — укори го графът, а горящата фигура пищеше и тичаше в кръг. Знаеш, че всичко е в съзнанието ти. Положително мислене — ето го разковничето…

— Той вече почернява — прекъсна го графинята. — Няма ли да сториш нещо?

— Щом настояваш… Влад, ритни го да падне от моста, ако обичаш.

Злополучният Криптофър полетя сгърчен в бездната.

— Все пак това не би трябвало да се случва — промълви графът, загледан в мехурите по пръстите си. — Очевидно не е бил един от нас… дълбоко в съзнанието си.

Далеч долу нещо цопна във водата.

Останалите вампири се втурнаха под свода на портата, когато втора бутилка се натроши до графа. Една капка отскочи на крака му и той се наведе да огледа струйката дим.

— Изглежда си позволяваме някаква дребна грешка…

— Никога не съм се натрапвала… — изломоти графинята, — …но настойчиво те съветвам, скъпи, да измислиш нов план. И защо този път да не е по-практичен?

— Вече съм го измислил — сподели графът и чукна с юмрук по огромната дъбова порта.

— Ако бъдете така добри да се отдръпнете…

А на крепостната стена над тях Игор смуши Леля Ог, която се отказа да хвърли гарафата с вода от Свещения фонтан на Седморъкия Сек и погледна накъде сочи палецът му 12 12 Игор имаше два палеца на дясната си ръка. „Щом нещо ти върши работа — често казваше той, — защо да го нямаш двойно?“ .

Внезапно се образува облачна спирала, пронизана от сини проблясъци.

— Ще има буря! Ушещам гъдел в темето! Бягайте!

Успяха да се доберат до кулата, преди една-единствена мълния да разбие портата и да надроби каменните плочи, върху които стояха преди малко.

— Е, дотука беше лесно — отбеляза Леля, проснала се възнак на пода.

— Имат влашт над штихиите — напомни Игор.

— Брей! Сякаш не знаех. Туй е известно на всекиго, дето е научил поне нещичко за вампирите.

— Извинете. Но не могат да опитат шъщото ш вътрешните врати. Елате!

— А каква е тая смрад? — подуши Леля. — Игор, ботушите ти горят!

— Проклятие! А штъпалата ми бяха като нови преди някаква ши половин година! — оплака се Игор, докато светената вода от гарафата в ръката на Леля съскаше, по димящата кожа на ботушите. — Това е заради жицата в мен, вшеки път привлича шлучайни заряди.

— Как се сдоби със стъпалата? — попита Леля на половината път надолу по стълбата. — Пак ли падна бик върху някого?

— Не, дърво — поправи я Игор обидено. — Върху Михаил Швенич горе в бивака на дървошекачите. Горкият. На практика нищо не оштана от него, но неговите родители поишкаха да взема штъпалата му за шпомен.

— Мило, но и малко смахнато…

— Е, аз му бях дал резервна ръка шлед произшештвието ш брадвата преди години, а когато черният дроб на гошподин Швенич ше похаби, дадох му и онзи, който ми завеща гошподин Кочак, защото шложих ново око на гошпожа Кочак.