Тери Пратчет - Петият слон

— Коронацията на Низшия крал — подсказа Керът.

Погледът на Ваймс шареше между Патриция и капитана.

— Из града да не се разнася някакво циркулярно писмо, дето все не стига до мен? — промърмори накрая.

— Сър, месеци наред в джуджешката общност почти не се говори за друго.

— Я гледай… И размириците ли са заради това? Ами сбиванията всяка вечер из джуджешките барове?

— Ваймс, капитан Керът е абсолютно прав. Ще има големи тържества, на които ще присъстват представители на много правителства. Както и на различните средища на властта в Юбервалд, разбира се, защото Низшият крал управлява само под земята. А неговата благосклонност е ценна. Няма съмнение, че Борогравия и Генуа ще бъдат представени там, вероятно дори и Клач.

— Клач ли? Че те са още по-далеч от Юбервалд в сравнение с нас! Защо да си губят времето?… — Командирът на Стражата се запъна. — Ей, какви глупости ръся. Та къде са мангизите, значи?

— Моля?

— Сър, тая приказка казваше някогашният ми сержант, щом започнеше да се пита какво става. Познай къде са мангизите и си свършил половината работа.

Ветинари излезе иззад бюрото и застана до големия прозорец с гръб към тях.

— Голяма страна е Юбервалд — промълви сякаш на стъклото. — Мрачна. Тайнствена. Древна…

— С огромни недокоснати залежи от въглища и желязна руда — добави Керът. — И лой, разбира се. Най-качествените свещи, мас за лампи и сапуни се произвеждат от находищата в Шмалцберг.

— Защо? Имаме си собствени кланици, нали?

— Сър, Анкх-Морпорк изразходва огромни количества свещи.

— Ама не си пада много по сапуна — уточни Ваймс.

— Сър, лойта и мазнините се използват за най-разнообразни цели. Не е възможно сами да задоволим нуждите си.

— _Аха-а…_ — натърти Командирът на Стражата.

Патрицият въздъхна.

— Сигурно разбирате, че се надявам да укрепим търговските си връзки с различните народности в Юбервалд. Но всичко там е крайно нестабилно. А вие, Командир Ваймс, знаете ли достатъчно за тази страна?

Ваймс, чиято представа за географията беше микроскопично точна в радиус десетина километра около Анкх-Морпорк и просто микроскопична отвъд тези предели, кимна неуверено.

— Само че това всъщност не е страна — напомни Ветинари. — По-скоро е…

— Нещото преди появата на страните — продължи вместо него Керът. — Преди всичко укрепени градчета и частни владения, които не са разделени с истински граници, а с изобилие от гъсти гори. Постоянно тлеят някакви вражди. И няма закони освен онези, които местните господари налагат, затова пък процъфтяват всевъзможни видове бандитизъм.

— Ах, колко е различно от традициите и обичаите на нашия мил роден град! — процеди Ваймс през зъби, но не особено тихо.

Патрицият го изгледа невъзмутимо, а Керът витийстваше неуморно:

— В Юбервалд джуджетата и троловете не са изгладили отдавнашните си разногласия, а обширни територии са под властта на феодални вампирски или върколашки кланове. Трябва да споменем и местностите с необичайно висок магически фон. С други думи — хаос, насред който е трудно да се повярва, че вече сме във Века на Плодния прилеп. Но винаги остава надеждата, че положението ще се подобри и Юбервалд ще има щастието да се присъедини към общността на останалите народи.

Ваймс и Ветинари се спогледаха. Понякога словата на Керът звучаха като есе за обществените ценности, написано от църковно хористче, което е било зашеметено с тояга.

— Добре казано — съгласи се Патрицият след кратко умуване. — Но до този радостен ден в бъдещето Юбервалд си остава мистерия насред главоблъсканица, обвита в загадъчност.

— Я да видим схванал ли съм нещичко — обади се Ваймс. — Юбервалд е досущ варен лоен пудинг, който всички са зърнали изведнъж. А коронацията е удобен повод за всички ни да се втурнем натам с ножове, вилици и лъжици в ръце, за да си напълним чинийките догоре, тъй ли?

— Ваймс, вникваш майсторски в политическите реалности. Липсва ти само подходящият речник. Очевидно е, че и Анкх-Морпорк ще изпрати свой представител. По-точно — посланик.

— Не намеквате, че аз трябва да участвам в техните бъркотии, нали? — осведоми се Ваймс.

— О, немислимо е да изпратя там Командира на Градската стража. В повечето области на Юбервалд изобщо не са дорасли до идеята за съвременна институция, налагаща спазването на реда и законността.

Ваймс си отдъхна.

— Затова ще възложа тази мисия на дука вя Анкх.

Ваймс се изправи като дъска.