Тери Пратчет - Истината

— Хората се забавляват — намеси се господин Въртел. — Никой не го приема сериозно. А и още в първия ден „Вестителят“ се продаде в двойно по-голям тираж. „Вестникът“ изпитва недостиг от пари. Както и… затруднения с доставките.

— Онази история с жената и змията беше любопитна — подхвърлиха от някое кресло.

— Нима? — промълви господин Въртел.

В креслото, от което споменаха за пръв път „Вестника“, се мътеше някаква идея.

— Ще ми олекне, ако няколко подходящи момчета им счупят пресата.

— Това би привлякло нежелателно внимание — не се съгласиха в друго кресло. — А във „Вестника“ жадуват за внимание. Онзи… писач копнее да бъде забелязан.

— Е, щом настоявате…

— Нямам такова намерение. Но „Вестникът“ ще спре. — В останалите кресла внимаваха какво се изрича точно от това кресло. — Младежът е идеалист. Тепърва му предстои да открие, че общественият интерес не е онова, от което обществото се интересува.

— Бихте ли повторил по-бавно?

— Опитвах се да обясня, господа, че на читателите може и да им харесва направеното от него, обаче си купуват „Вестителя“. Там новините са по-интересни. Казвал ли съм ви, господин Въртел, че лъжата може да обиколи света, преди истината да си обуе ботушите?

— Сравнително често, сър. — Зомбито забрави за миг присъщите си обноски, но веднага добави: — Ценно прозрение.

— Радвам се. — В най-важното кресло изсумтяха сдържано. — Господин Въртел, не изпускайте от поглед нашите… изпълнители.

Настъпи полунощ и в храма на Ом на улицата на Малките богове. Само една свещ гореше във вестиария. Бе поставена в много тежък и сложно украсен свещник. Би могло да се твърди, че пламъчето отправяше молитва, макар и от евангелието на злосторниците: „И нека не ни сгащят, докато ровим за плячка.“

Господин Шиш тършуваше в един шкаф.

— Не мога да подбера нищо с твоите мерки. Като гледам, ще трябва да… О, не, печеняго! Тамянът е за горене!

Господин Лале кихна и бучиците изтракаха като шрапнел в отсрещната стена.

— Предупреждавай навреме, де… Аз изрових тука някакви книжа.

— А бе, ти пак ли се насмърка с прах за излъскване на печки? — укори го господин Шиш. — Съсредоточи се, чатна ли? Намерих само това, но поне ще ти пасне…

Вратата изскърца и в стаята влезе дребничък стар жрец. Господин Шиш по инстинкт сграбчи големия свещник.

— Извинете, вие за нощната служба ли сте дошли? — попита примигващият старец.

Този път господин Лале хвана ръката на партньора си, преди да е замахнал.

— Ти да не се побърка? Що за човек си? — изръмжа гневно.

— Какво?! Не можем да го пуснем, за да…

Господин Лале изтръгна сребърния свещник от ръката му.

— Ама виж го …аното нещо! — възкликна, загърбил слисания жрец. — Истински Селини! Поне на пет века! Гледай как е източил резбата нагоре към чашката! Готин, за теб това май са само три …ани кила сребро, а?!

— Всъщност… хъм, изработен е от Мазник — поправи го нисичкият жрец, който още не бе превключил на подходящата умствена скорост.

— Кой, ученикът ли? — От изненада зениците на господин Лале спряха да се въртят лудешки. Обърна свещника и се загледа в дъното. — Ей, прав си бил! Ето я емблемата на Селини, ама под нея е издълбано мъничко „М“. За пръв път виждам някое от …аните му ранни изделия. Бил е още по-изкусен със среброто, ама жалко за тъпата му фамилия. Преподобни, знаеш ли за колко може да се продаде това?

— Питахме се дали няма да вземем седемдесет долара — обнадежди се жрецът. — Беше в купчината стари мебели, които една възрастна дама дари на Църквата. Да си призная, запазихме го досега от добри чувства към нея…

— А при вас ли е кутията? — Господин Лале неуморно разглеждаше шедьовъра. — Изработвал е великолепни …ани кутии. От вишнево дърво.

— О… не ми се вярва…

— Направо …ана срамота.

— А… толкова ли е ценен? Ако не се лъжа, имаме още един такъв в някой долап.

— Намерите ли по-запален колекционер, можете да изкопчите четири …ани хилядарки — заяви господин Лале. — Ама щом имате …ан чифт, май ще вдигнете до дванайсет хиляди. В момента …аният Мазник много се търси.

— Дванадесет хиляди! — избълва старецът и очите му светнаха с блясъка на смъртния грях.

— Или повече — пресметна господин Лале. — Щото е …ана прелест. Горд съм, че видях тоя свещник. — Изгледа кисело господин Шиш. — Пък ти щеше да го използваш като …ан тъп тежък предмет.

Той почтително остави свещника върху масата във вестиария и грижливо го забърса с ръкав. После се обърна светкавично и стовари юмрук върху главата на жреца, който се свлече с тиха въздишка.