Тери Пратчет - Истината

— Назтоявам незабавно да видя образци. Зъщо и на цветни мазтила. Нали можете да зе здобиете з цветни мазтила?

— Няма проблем — увери го джуджето, — само че и от тях ще са ни нужни стотици оттенъци…

— Не — врътна глава вампирът. — Ще зъзтавя зпизък на необходимото. Разбира зе, не обещавам всичко да е първа клаза от първия път. Не бива да зе заяждате, че няма изящна игра на отблязъци по езенните лизта. Но ярките цветове ще зе печатат чудезно. Зтига ли ви зазега?

— Ще бъде просто изумително.

— Благодаря.

Уилям се изправи.

— А сега да вървим при Краля на Златната река.

— Открай време се чудя защо хората го наричат така — промълви Захариса. — В края на краищата наблизо не тече никаква река от злато, нали?

— Господа…

Господин Въртел чакаше във фоайето на безлюдната къща. Изправи се при влизането на Новата фирма, стискайки чантата си. Наглед беше в неприсъщо за него лошо настроение.

— Къде се губихте толкова време?

— Похапнахме, господин Въртел. Вие не се появихте сутринта, а господин Лале има навика да огладнява.

— _Казах ви_ да не се набивате на очи.

— На господин Лале това му е трудничко. Впрочем всичко мина добре. Трябва да сте чул. Е, да, замалко да ни убият, защото вие пропуснахте да ни кажете какво ли не и това ще ви струва скъпичко, но на кого му пука за нас? Та какъв ви е проблемът този път?

Господин Въртел ги изпепели с поглед.

— Господин Шиш, времето ми е ценно. Няма да го губя с празни приказки. Какво направихте с кучето?

— Никой нищичко не ни каза за туй куче — вметна господин Лале и господин Шиш незабавно осъзна грешката му.

— Аха, значи все пак сте се натъкнали на кучето — отбеляза господин Въртел. — И къде е то?

— Няма го. Избяга. Ухапа ни по …аните крака и офейка.

Адвокатът въздъхна и сякаш повя полъх от древна гробница.

— _Осведомих ви,_ че в Стражата има върколак.

— И какво от това? — отвърна господин Шиш.

— Върколакът няма да се затрудни с разпита на кучето.

— Какво?! Значи тук хората ще се вслушат в някакво си куче?! — усъмни се господин Шиш.

— Уви, да. И кучето има своя индивидуалност. Това е важно. А правните прецеденти дават възможност само за недвусмислено тълкуване. Господа, в историята на този град досега сме изправяли на съдебен процес седем прасета, едно котило плъхове, четири коня, една бълха и един пчелен рой. Миналата година допуснаха един папагал като важен свидетел на обвинението в дело за убийство и се наложи да уреждам участието му в програмата за защита на свидетелите. Доколкото ми е известно, в момента е пребоядисан панаирджийски експонат далеч оттук. — Господин Въртел поклати глава. — За съжаление и животните имат своето място в съдебния процес. Разбира се, могат да бъдат внесени разнообразни възражения. Но същественото в случая, господин Шиш, е несъмнената упоритост, с която Командир Ваймс ще се възползва от свидетелските показания на кучето. И ще започне да разпитва… хора. Той вече знае факти, които му изглеждат нелепи, но е принуден да се придържа в рамките на доказателствата и уликите, а с такива не разполага. Ако открие и кучето, според мен кълбото ще започне да се разплита.

— Бутнете му няколко хилядарки — подсказа господин Шиш. — Безотказно средство за укротяване на стражници.

— Чух, че последният, който се е опитал да подкупи Ваймс, още не може да сгъва единия от счупените си пръсти.

— Свършихме цялата …ана работа, за която ни наехте! — изрева господин Лале, сочейки обвинително зомбито с показалец колкото наденичка.

Господин Въртел сякаш за пръв път го изгледа от главата до петите.

— „Убий готвача!“… Колко забавно! Аз обаче бях останал с впечатлението, че сме наели професионалисти.

Господин Шиш предусети насоката на разговора и отново хвана юмрука на партньора си, увисвайки за миг над пода.

— _Пликовете,_ господин Лале — напомни сърдито. — Този знае много…

— Трудничко е да знаеш нещо, ако си …ан труп! — изръмжа господин Лале.

— Всъщност именно тогава съзнанието придобива кристална яснота — възрази адвокатът.

Той стана и господин Шиш забеляза как го постига едно зомби — използваше мускулите си поред и не толкова се изправяше, колкото се разгъваше нагоре.

— А другият ви… помощник още ли е жив и здрав? — осведоми се адвокатът.

— Върнахме го в избата, къркан е до козирката — съобщи господин Шиш. — Чудя се защо да не го очистим още сега. Едва не си плю на петите, когато видя Ветинари. Ако Патрицият не се беше стъписал, щяхме да си докараме белята. Кой ще забележи още един труп в град като вашия?