Тери Пратчет - Истината

— „Гравьорите предлагат на джуджетата хиляда долара за тяхната преса“.

— О, не-е…

— „Опит за привличане на фотограф-вампир и неуморна авторка със заплати по петстотин долара“ — продължи тя.

— Ох, това вече е…

— „Джуджетата избъзикани с хартията“.

— _Какво?!_

— Цитирам дословно Гунила Добровръх — сопна се Захариса. — Не се преструвам, че знам точното значение на думата, но научих, че хартията ще стигне само за още един брой.

— И ако искаме да си купим, цената се е вдигнала петорно — допълни Добровръх. — Гравьорите изкупуват цялото количество. Закони на търсенето и предлагането, тъй ни казва Краля.

— Кой крал? — начумери се Уилям. — А, за господин Краля ли говориш?

— Ъхъ, за Краля на Златната река — потвърди джуджето. — Веднага да ти река — можем да купуваме и на новата цена, ама щом ония отсреща продават вестника си по два пенса, нищо няма да остава за нас.

— Ото обеща на човека от гилдията, че види ли го още веднъж тук, ще наруши клетвата си заради него — съобщи Захариса. — Страшно се ядоса, защото онзи го подпитваше как успява да прави годни за печат иконографии.

— А ти какво реши?

— Оставам. Изобщо не им вярвам, прекалено увъртат. И ми се сториха… долнопробни типове. Но какво ще правим сега?

Уилям захапа нокътя на палеца си и се вторачи в бюрото. Размърда крака и случайно подритна сандъка с парите, който отекна с насърчителна тежест.

— Можем да поорежем тиража, мисля си — вметна Добровръх.

— Но тогава хората няма да си купуват нашия вестник — възрази Захариса, — а трябва да го купуват, защото в него има истински новини.

— Да си призная, във „Вестителя“ са по-интересни — възрази джуджето.

— Защото онези отсреща плюят на фактите! — озъби му се Захариса. — Нямам нищо против пак да получавам само един долар на ден, а Ото каза, че е готов да работи за половин долар, ако може и занапред да спи в мазето.

Погледът на Уилям още блуждаеше.

— Като оставим настрана истината — промълви унесено, — с какво друго разполагаме, което липсва на гилдията? Можем ли да печатаме по-бързо от тях?

— С една преса срещу три? — намръщи се Добровръх. — Няма да стане. Хващам се на бас обаче, че можем да набираме по-бързо от тях.

— И това означава, че…

— … вероятно ще ги изпреварим с продажбите на първия тираж.

— Добре-е… Може и да ни помогне… Захариса, познаваш ли някого, който си търси работа?

— Дали познавам?! Ти не четеш ли писмата?

— Всъщност не…

— Мнозина търсят работа! Живеем в Анкх-Морпорк!

— Чудесно. Подбери трите писма с най-малко граматически грешки и изпрати Скалата да наеме авторите им.

— Един от тях е господин Бенди — предупреди го Захариса. — Иска допълнителни задачи. Не умирали достатъчно интересни хора. Знаеш ли, че той се забавлява, като ходи на разни събрания и записва дословно всичко, което се казва там?

— Наистина ли записва точно?

— Изобщо не се съмнявам. Тъкмо такъв тип ми се струва. Но не ми се вярва, че имаме място за такива…

— Утре излизаме на четири страници. И не ме гледай така! Имам още сведения за случая с Ветинари, а ни остава… половин денонощие, за да подготвим следващия брой.

— Колко пъти да ти повтарям, че Краля няма да ни продаде хартия на поносима цена? — намеси се Добровръх.

— О, ето ти още една история — ободри се Уилям.

— Не, исках да ти втълпя, че…

— Знам. Трябва да напиша нещо, после двамата ще отидем да си поприказваме с него. А, да… Пратете някого до семафорната кула, разбрахме ли се? Искам да изпратя съобщение до краля на Ланкър. Мисля, че се запознахме с него преди време.

— Семафорните съобщения струват пари. Много пари.

— Нищо, все пак го направете. Все някак ще намерим пари. — Уилям се наведе над стълбата към мазето. — Ото!

Вампирът се подаде до кръста. Държеше полуразглобен иконограф.

— Какво мога да направя за ваз?

— Сещаш ли се за още нещо, което би помогнало да увеличим продажбите?

— Зега пък какво изкате от мен? Знимки, които зкачат от зтраницата? Говорещи картинки? Или портрети, чиито очи ви зледят, накъдето и да мръднете?

— Няма защо да се засягаш — успокои го Уилям. — Не те карам да ги правиш цветни или…

— Цветни? — повтори вампирът. — Това ли е взичко? Лезна работа за цветните знимки. Кога изкате да започнем?

— Няма начин — отсече Добровръх.

— О, така ли мизлите? Има ли наоколо някой, който изработва цветно зтъкло?

— Ъхъ, познавам джуджето от работилницата за цветно стъкло на Федърско шосе — потвърди Добровръх. — Правят го в стотици разцветки, но…