Тери Пратчет - Истината

— Заради ей туй — тупна с длан по вестника Командирът на Стражата.

— Но аз не върша нищо нередно — заинати се Уилям.

— Може би не е незаконно — поклати глава Ваймс. — Макар че сте на път да прекрачите границата. Но други хора не се отличават с моя благ и търпелив характер. Моля ви само да не пръскате с кръвта си улиците.

— Ще се опитам.

— И не записвайте това.

— Съгласен съм.

— И не записвайте, че ви казах да не записвате.

— Добре. А мога ли да запиша, че ми казахте да не записвам, че сте казал да не… — Уилям млъкна. Вулканът тътнеше. — Само се пошегувах.

— Ха-ха. И не крънкайте сведения от моите служители.

— И не пробутвайте кучешки бисквитки на ефрейтор Нобс — добави сержант Ангуа. Тя мина зад гърба на Ваймс и се загледа във „Вестника“. — „Истината ще те направи прободен“?

— Печатна грешка — сдържано обясни Уилям. — Сър, какво друго искате от мен?

— Просто да не се пречкате.

— Ще си… да, де, ще запомня. Но ако нямате нищо против да попитам… Аз какво ще получа насреща?

— Аз съм Командирът на Стражата и ви моля любезно.

— Само това ли?

— Бих могъл да ви помоля и нелюбезно, господин Дьо Слов — въздъхна Ваймс. — Защо не се опитате да видите нещата с моите очи? Извършено е престъпление. Гилдиите вдигат врява. Знаете ли поговорката за племето с многото вождове? Е, в момента имаме тъкмо излишък от около стотина вожда. Отделил съм капитан Керът и мнозина стражници да пазят Правоъгълния кабинет и чиновниците, макар че не мога да си го позволя. Защото тъй не ми достигат служители за други задачи. Трябва да се оправям с всичко туй… и да се старая да не съм озадачен. Ветинари е в нашите килии. Дръмнот също…

— Сър, нали в случая той е жертва?

— Един от хората ми се грижи за него.

— Значи не градските лекари?

Ваймс заби поглед в бележника си.

— Лекарите в този град — започна с безстрастен глас — са достойна професионална общност и не бих искал да прочета нито думичка, написана срещу тях. Но един от нашите служители случайно притежава… особени умения.

— Тоест може да различи лакът от задник?

Ваймс явно се учеше бързо. Седеше си със скръстени ръце и изписано по лицето равнодушие.

— Позволявате ли да попитам още нещо?

— Неудържим сте, а?

— Намерихте ли кучето на лорд Ветинари?

Отново никаква реакция. Но този път Уилям долови как зад маската се завъртяха няколко десетки зъбни колелца.

— Кучето ли? — повтори Командирът на Стражата.

— Струва ми се, че се казва Рошльо.

Ваймс го гледаше невъзмутимо.

— И май е териер — добави Уилям.

Дори едно мускулче не помръдна по лицето на Ваймс.

— А защо в пода стърчеше стрела от арбалет? — не мирясваше Уилям. — Трудно е да се обясни, ако не е имало още някой в стаята. Забила се е дълбоко, значи не е от рикошет. Някой е стрелял по нещо на пода. Дали нещото случайно не е имало формата на куче?

Нищо не помръдваше отсреща.

— Да не забравя и ментата — продължи Уилям. — Същинска загадка. Защо точно мента? После обаче се попитах — ами ако някой не е искал да го проследят по миризмата? Дали и той не е чул за вашия върколак? Ако разлее цял буркан с ментово масло, би могъл да го пообърка, нали?

Ето го трепването — Ваймс уж се загледа в някакъв доклад. „Джакпот!“ — мислено възкликна Уилям. 8 8 По това време в Анкх-Морпорк още не играеха бинго.

Накрая Командирът на Стражата изрече с гласа на оракул, който проговаря веднъж в годината:

— Нямам ви доверие, господин Дьо Слов. Току-що проумях причината. Не само защото ще си имаме главоболия. Такава ми е работата, за туй ми дават заплата и получавам пари за поддръжка на бронята. Но се питам пред кого сте отговорен? Аз съм длъжен да обяснявам постъпките си, макар че дяволите ме взели, ако знам пред кого да се отчитам сега. А вие? Като гледам, можете да вършите каквото ви скимне.

— Сър, мисля, че съм отговорен пред истината.

— О, сериозно ли?! И как по-точно става туй?

— Извинете, не разбрах…

— Ако лъжете, истината идва ли да ви удари два-три шамара? Потресен съм. Обикновените хорица като мене отговарят пред други хора. Дори Ветинари се ослушваше… да, де, още се ослушва какво ще кажат гилдиите. А вие… вие отговаряте пред истината. Изумително. Ще ми кажете ли адреса й? Тя чете ли вестника?

— Има богиня на истината, сър — спомена Ангуа. — Ако не се лъжа…

— Едва ли се радва на мнозина поклонници — вдигна рамене Командирът на Стражата. Той се загледа в Уилям над върховете на събраните си пръсти и колелцата в главата му пак се завъртяха. — Да речем… Само да предположим, че ви попадне малка рисунка на куче. Можете ли да я отпечатате във вестника?