Тери Пратчет - Истината

— Господин Дьо Слов, мисля, че ме познавате. Аз съм господин Въртел от Гилдията на адвокатите. — Зомбито се поклони сковано. — Това — посочи кльощавия младеж, застанал до него — е господин Роналд Карни, новият председател на Гилдията на гравьорите и печатарите. Четиримата господа зад нас не принадлежат към никоя гилдия, доколкото съм осведомен…

— Гравьорите и печатарите ли? — повтори Добровръх.

— Да — потвърди Карни. — Допълнихме хартата си. Членският внос е двеста долара годишно…

— Аз не съм… — започна Уилям.

Джуджето впи пръсти в ръката му.

— Това си е изнудване, но не е толкова зле, колкото очаквах — прошепна припряно. — Нямаме време за свади, а както сме я подкарали, ще си върнем парите за броени дни. И край на проблема!

— Налага се обаче да изтъкна — намеси се господин Въртел с особения глас на адвоката, който просто засмуква парите, — че в този случай поради извънредните обстоятелства ще има и еднократна вноска в размер на… да речем, две хиляди долара.

Джуджетата се смълчаха. И задрънча метал. Всички оставиха набора, с който се занимаваха, бръкнаха под работните маси и извадиха брадвите си.

— Значи се споразумяхме? — изрече господин Въртел и се дръпна настрана.

Троловете се наежиха. Изобщо не беше необходим сериозен повод, за да се сбият тролове и джуджета. Понякога им стигаше, че обитават един и същ свят.

Този път Уилям възпря Добровръх.

— Задръж малко, непременно има някакъв закон, забраняващ убийствата на адвокати.

— Да не бъркаш?

— Ами трябва да има, щом още са сред нас, нали? А той бездруго е зомби. Съсечеш ли го, и двете половинки ще те съдят. — Уилям повиши глас. — Не можем да платим, господин Въртел.

— В такъв случай действащите закони и установената практика ми разрешават да…

— Я да ви видя хартата! — озъби се Захариса. — Познавам те от хлапе, Рони Карни, винаги си погаждал мръснишки номера.

— Добър ден, госпожице Крипслок — поздрави я господин Въртел. — Всъщност предположих, че някой може да прояви интерес, и донесох новата харта. Надявам се, че всички тук сме готови да се подчиним на закона.

Захариса сърдито издърпа от ръката му големия свитък с увиснал едър восъчен печат и се зачете гневно, сякаш се надяваше с поглед да изгори думите.

— О… Всичко е наред, струва ми се…

— Именно.

— Липсва само подписът на Патриция — натърти Захариса и му върна хартата.

— Това е дребна формалност, мила госпожице.

— Не съм ви „мила госпожице“ и подписът липсва, колкото ще да е дребна тази формалност. Значи изобщо не е законно, не съм ли права?

Господин Въртел потръпна нервно.

— _Очевидно_ е, че не можем да получим подписа на човек, който е арестуван по много тежки обвинения.

„Ето я думичката за замазване на гафа — сепна се и Уилям. — Когато хората казват очевидно, значи в доводите им зее грамаданска пробойна и те са наясно, че нищичко очевидно няма.“

— В такъв случай кой управлява града? — осведоми се простодушно.

— Не знам — отсече господин Въртел. — Това не ме засяга. Аз…

— Господин Добровръх, най-едрия шрифт, моля — обърна се Уилям към Гунила.

— Готово.

Ръката на джуджето пак застина над горните кутийки в касата.

— Само главни букви. „КОЙ УПРАВЛЯВА АНКХ-МОРПОРК?“ Сега с получер шрифт, редовни, на две колони: „Кой управлява града, щом лорд Ветинари е в затвора? Когато днес потърсихме мнението на един от водещите юристи, той ни отговори, че не знае и не го засяга. Господин Въртел от Гилдията на адвокатите допълни, че…“

— Не можете да напишете това във вестничето си! — излая Въртел.

— Наберете това дословно, господин Добровръх.

— Вече го набирам — отвърна джуджето, а оловните букви изтракваха мълниеносно в рамката.

С ъгълчето на окото си Уилям забеляза как Ото се подаде учуден от мазето.

— „Господин Въртел допълни, че…“ — отсечено повтори Уилям, вперил нагъл поглед в адвоката.

— Трудничко ще го напечатате — сопна се господин Карни, без да гледа трескавите жестове на зомбито, — като ви потрошим пресата!

— „… изрази становището си господин Карни от Гилдията на гравьорите — изстреля Уилям към Добровръх, — който по-рано днес се опита да спре издаването на «Вестника», служейки си с фалшиви документи.“ — Уилям прозря, че въпреки киселия вкус в устата си се забавлява неимоверно. — „Когато попитахме господин Въртел какво мисли за това безочливо потъпкване на законността в града, той отговори…“ Е?