Тери Пратчет - Истината

Помисли, че към списъка трябва да добави и „лошо облечен“. Не че Командирът на Стражата носеше лошо скроени дрехи, но сякаш излъчваше някакво мачкащо поле. Дори шлем върху главата му би изглеждал неизгладен.

Фидимънт пресрещна началника си и му замърмори тихо. Чу се ясно само едно „Какво?!“ и Ваймс опари с поглед Уилям. Изражението му казваше недвусмислено: „Не ми ли стигат останалите гадости днес, че и ти да ми се стовариш на главата?“

Командирът на Стражата доближи Уилям и го изгледа от главата до петите.

— Вие пък какво искате?

— Моля ви, бих желал да науча какво се е случило тук.

— Защо?

— Защото и хората искат да научат.

— Ха! Скоро ще научат, хич не се притеснявайте за това!

— Но от кого, господине?

Ваймс обиколи Уилям, сякаш изучаваше чудновато ново явление.

— Ти си момчето на лорд Дьо Слов, нали?

— Да, ваша светлост.

— Няма нужда да ми викаш тъй! — сряза го Ваймс. — И пишеш ония хартийки с клюките, нали?

— Разширих дейността, сър.

— Какво си сторил на сержант Детритус?

— Само записах каквото ми каза.

— Аха, изнудване с перо, тъй ли?

— Моля, сър?

— Плашиш хората с писане, а? Брей, брей… Тъй само ще си навлечеш неприятности.

Ваймс престана да го обикаля, но и ядно впереният поглед от една педя не разведри обстановката.

— Денят не е от най-приятните, да знаеш. И ще стане доста по-скапан. Защо да си губя времето в приказки с теб?

— Мога веднага да ви изтъкна една основателна причина.

— Хайде да те чуем.

— Би трябвало да говорите с мен, сър, за да запиша думите ви. Съвсем точно и правилно. Освен това знаете кой съм и къде да ме намерите, в случай че ги изопача.

— Я гледай… Значи казваш, че ако направя каквото искаш от мен, ти пак ще правиш каквото си искаш?

— Само твърдя, сър, че лъжата ще обиколи света, преди истината да си обуе ботушите.

— Ха! Сега ли го съчини?

— Не, сър. Но и вие знаете, че е вярно.

Ваймс засмука пурата си.

— И ще ми покажеш какво си записал, тъй ли?

— Разбира се. Ще се погрижа да получите пръв съответния брой от вестника.

— Ясно ти е, че те питам дали ще ми го покажеш преди отпечатването на вестника.

— Откровено казано — не. Не мисля, сър, че е редно да го правя.

— Момче, аз съм Командирът на Стражата.

— Така е, сър. А аз не съм. И това е част от същината на въпроса, но все още си я изяснявам докрай.

Ваймс го позяпа малко, после заговори с леко променен глас.

— Три от прислужничките в двореца — все достойни жени — са видели лорд Ветинари около седем сутринта днес, след като ги е разтревожил упоритият лай на неговото куче. Той им казал… — Ваймс погледна бележника си. — … „Убих го, убих го, толкова съжалявам!“ Зърнали на пода тяло, което помислили за труп. Лорд Ветинари държал нож. Хукнали към долния етаж да повикат някого. Когато се върнали, не заварили негова светлост. Тялото било на Руфус Дръмнот, личния секретар на Патриция. Бил наръган с нож и изглеждал зле. При претърсването на двореца лорд Ветинари бил открит в конюшните. Намерили го изпаднал в безсъзнание. Имало оседлан кон. А в дисагите били открити… седемдесет хиляди долара… Капитане, всичко туй е адска тъпотия.

— Знам, сър — отвърна Керът. — Но такива са фактите, сър.

— Не са правилните факти! Тия са тъпите факти!

— Знам, сър. Умът ми не побира негова светлост да се опита да убие някого.

— А бе, ти луд ли си? — избухна Ваймс. — Аз пък изобщо не вярвам той да каже някога, че съжалява! — Обърна се рязко и сякаш се изненада, че пак вижда Уилям. — Е, какво сега?

— Сър, а защо негова светлост е бил в безсъзнание?

Ваймс вдигна рамене.

— Изглежда се е опитал да яхне коня. Единият му крак е слаб. Може да се е подхлъзнал… Ох, направо не вярвам, че плещя тия глупости. Пък и от мен — толкоз, схвана ли?

— Моля ви, бих искал да ви снимаме с иконографа — настоя Уилям.

— Защо?

Уилям се постара да мисли бързо.

— Така ще уверим гражданството, че вие лично ръководите разследването. Ето го и нашия иконографист. Ото!

— О, богове, скапан вамп… — започна Ваймс.

— Сър, той носи черната лентичка — прошепна навреме Керът.

Ваймс само изпухтя от досада.

— Добро утро — поздрави ги Ото. — Моля, не зе мезтете повече, така контразтът на зветлина и зенки е чудезен.

Разтвори пъргаво триногата на иконографа, надникна през окуляра и вдигна поставката със саламандър в клетка.

— Погледнете назам, моля…

Щрак.

БУУУУФ.

— Ох, че гну-у-ус!…