Тери Пратчет - Истината

От другия край на масата се чу задавен звук.

— Добре ли сте, господин Дьо Слов? — разтревожи се хазайката, а господин Проун го потупа по гърба.

— Да, да, наред съм — изгъгна Уилям. — И-изви-нете. Не внимавах как гълтам чая.

— В онази част на града има хубава почва — отбеляза господин Картрайт, който беше амбулантен търговец на семена.

Уилям отчаяно се съсредоточи върху препечената си филийка, а около него всяка новина от вестника се представяше с вниманието и почитта, дължими на свещена реликва.

— Някой заплашил с нож бижутер — продължи господин Макълдъф.

— Скоро и в собствените си домове няма да сме на сигурно място — оплака се госпожа Еликсирска.

— Не ми се вярва обаче сегашната зима да е най-студената от сто години насам — възрази господин Картрайт. — Сигурен съм, че онази преди десет години беше по-лоша. Много зле ме удари в продажбите.

— Така е написано във вестника — напомни господин Макълдъф с невъзмутимия глас на играч, който слага асо на масата.

— Некрологът, който ни прочетохте, ми се стори малко необичаен — промълви госпожа Еликсирска, а Уилям закима безмълвно над рохкото си яйце. — Според мен едва ли е общоприето да се споменава какво е извършил покойникът след смъртта си.

Господин Дългокоп, който беше джудже и вършеше нещо в бижутерския бизнес, си взе още една препечена филийка и отбеляза спокойно:

— Всякакви ги има на този свят.

— Градът обаче взе да се препълва — вметна господин Уайндлинг, който изпълняваше неизвестни за останалите чиновнически задължения. — Зомбитата поне са бивши човеци. Разбира се, не влагам обиден смисъл в думите си.

Господин Дългокоп се подсмихна и си намаза филийката с масло. Уилям пък се питаше защо са му толкова неприятни хората, които уж никого не искали да обидят с приказките си. Може би защото просто биха могли да се въздържат от оскърбителни двусмислици.

— Е, трябва да се приспособяваме към новото време — обобщи госпожа Еликсирска. — Надявам се горкият човек да си намери часовника.

Споменатият господин Хари вече чакаше пред офиса. Сграбчи ръката на Уилям и я раздруса.

— Изумително, сър, изумително! Как го постигнахте? Трябва да е някаква магия! Щом поместихте съобщението във вашия вестник, аз се прибрах вкъщи и да пукна, ако часовникът не беше в десния джоб на другата ми куртка! Дано боговете благословят вашия вестник, това мога да кажа аз!

Вътре Добровръх запозна Уилям с последните случки. До този час от „Вестника“ били продадени осемстотин екземпляра. При цена от пет пенса делът на Уилям достигал шестнадесет долара. Делът представляваше солидна купчинка пенита върху бюрото.

— Ама че безумие! — възмути се Уилям. — Ние просто пишем разни неща!

— Има и малки затруднения, момко — продължи Добровръх. — Ще правиш ли нов брой за утре?

— О, богове, не!

— Е, аз обаче ти приготвих чудничка историйка — навъси се джуджето. — Чух, че в Гилдията на гравьорите вече подготвят своя преса. И разполагат с парици в излишък. Стигне ли се до надпревара в печатането, могат да ни натикат в миша дупка.

— Наистина ли могат?

— И още как! Отдавна са се научили да работят с печатарски преси. Изобщо не е трудно да си направиш наборни букви, щом имаш подръка толкова гравьори. Добра работа ще свършат. Да си призная, хич не очаквах да се намесят в бизнеса толкова скоро.

— Смаян съм!

— Няма от какво. По-младите в гилдията отдавна се заглеждат в книгите от Омния и Ахатовата империя. Както излиза, са чакали сгоден случай. Чух, че снощи в гилдията имали извънредно събрание. Сменили някой и друг от тузовете.

— Това си е струвало да се види.

— Та ако ще продължаваш с вестника… — подхвана джуджето.

— _Не искам_ толкова пари! — изскимтя Уилям. — С парите идват и всякакви проблеми!

— Можем да продаваме „Вестника“ още по-евтино — предложи Захариса, но го изгледа накриво.

— Така само ще спечелим повече пари — мрачно промърмори Уилям.

— Можем… ами можем да даваме на уличните продавачи по-голяма отстъпка — сети се тя.

— Да не стане беля — сепна се Гунила. — Ще прекалят с терпентина.

— Поне нека се погрижим да получават добра закуска — не мирясваше Захариса. — Голям казан варено и в него да има месо с установен произход.

— Но аз дори не съм сигурен, че има достатъчно новини, за да запълним…

Уилям млъкна. Не беше така, нали? Щом е във вестника, значи е новина. А щом е новина, значи попада във вестника. И е истина.