Тери Пратчет - Истината

Очите на Чарли трескаво търсеха някакъв изход. За жалост го намираше в хитруването. Господин Шиш не можеше да понася гледката на хитруващия Чарли. Все едно наблюдаваше как куче се мъчи да свири на тромбон.

— Няма да го направя само за десет хиляди долара. Мисля си… че съм ви необходим…

Остави изречението недовършено, а господин Шиш си мислеше дали да не довърши самия Чарли.

— Нали уж се разбрахме? — напомни меко.

— Да, ама сигурно сте измъкнали куп пари досега от тая история — заинати се Чарли.

— Господин Лале, ти какво ще кажеш?

Партньорът отвори уста да изрази мнението си, но кихна. Мъничка светкавица се заземи в оковите на Чарли.

— Може би ще ти увеличим хонорара на петнадесет хиляди — предложи господин Шиш. — И то за сметка на нашия дял, не забравяй.

— Е, щом е тъй… — проточи Чарли.

Опъваше веригата докрай, за да стои по-далеч от господин Лале, чиято суха коса стърчеше около главата му.

— Ще искаме обаче да положиш повече усилия, ясно? — натърти господин Шиш. — Още сега. Само трябва да кажеш… Я да чуя помниш ли какво трябва да кажеш?

— „Освобождавам те от поста, човече. Излез“ — изрече Чарли.

— Но не и така, Чарли — поклати глава господин Шиш. — Това е заповед. Ти си му началник. Задължително е да го погледнеш високомерно… Как да ти го втълпя? Щом си търговец, представи си, че е поискал да купи нещо от теб на вересия.

Беше шест часът сутринта. Мразовита мъгла стискаше града в задушаваща хватка.

Те вървяха през мътилката по улиците, затътряха се в печатницата зад „Кофата“ и пак излизаха в мъглата на всевъзможни крака, патерици и колела.

Лорд Ветинари чу нечленоразделен крясък и накара нощния дежурен чиновник да слезе до входа на двореца.

Веднага забеляза главата на първа страница. Усмихна се на девиза.

И се зачете в думите.

Д-р Фетъл Доджаст (132 г.) от Невидимия университет заяви пред „Вестника“: „По-студено време от това не помня. Ама да си кажа правичката, сигашните зими не са като ония, когато бях 1/2 по-млад.“

Ледени висулки с дължината на човешка ръка се виждат по улуците на градските покриви, много помпи са замръзнали.

Д-р Доджаст (132 г.) твърди, че зимата е по-лоша от онази през 1902 г., когато в града нахлули вълци. Той добавя: „Доста им се зарадвахме, щото от две седмици не бяхме хапвали прясно месце.“

Г-н Джозая Уинтлър (45 г.) от улица „Мартълбъри“ № 12Б разполага със смешен зеленчук, който е готов да покаже на всеки любопитстващ срещу заплащане на скромна сума.

Г-н Кларънс ХАри (39 г.) моли почтената публика да бъде уведомена, че е загубил ценен за него часовник, вероятно някъде в квартал „Кукличките“. Обявена е награда за намирането му. Моля съобщете в офиса на „Вестника“.

Тва издание трси иконографист със собствено оборудване. Подавайте заявления в офиса на „Вестника“ зад „Кофата“.

Злосторник е откраднал сребро на стойност около 200$ от „Х. Свинозем и Синове“, бижутери от Смотаната улица, вчера сл-обед. Г-н Свинозем (32 г.), който е бил заплашен с нож, сподели пред „Вестника“: „Веднага ще разпозная престъпника, ако го видя отново, защото малцина мъже ходят с чорап на главата.“

Лорд Ветинари се усмихваше.

Някой почука кротко на вратата.

Той погледна часовника.

— Влезте.

Нищо не се случи. След няколко секунди тихото почукване се повтори.

— _Влезте._

Пак настъпи тежка тишина.

Лорд Ветинари докосна една наглед най-обикновена част от бюрото си.

От уж плътната дъска изскочи дълго чекмедже, сякаш се плъзгаше по грижливо смазана рамка. Върху подложка от черно кадифе бяха наредени няколко тънки приспособления. Описанието на всяко от тях задължително трябваше да включва думата „остро“.

Патрицият направи своя избор, отпусна небрежно ръката си покрай хълбока, пристъпи безшумно към вратата и натисна дръжката. После отстъпи пъргаво, за да се предпази от желаещите да нахълтат.

Никой не натисна вратата.

Тя сама се завъртя навътре заради кривите панти.

Господин Макълдъф приглади с длан вестника. Всички седящи около масата на закуска вече бяха приели факта, че щом той купува броевете, не само е техен собственик, но и проповедник, който съобщава съдържанието им на благодарното паство.

— Тук пише, че някакъв мъж от улица „Мартълбъри“ отгледал смешен зеленчук.

— Много ми се иска да го видя — сподели госпожа Еликсирска.