Тери Пратчет - Истината

Тревата вече пъстрееше във всевъзможни оттенъци, а някои от дърветата си бяха отишли.

Все пак няколко делови начинания процъфтяваха тук. Както се изрази Архиканцлерът — или съчинителят на речите му, — те бяха плод на „брака между магията и съвременния бизнес. В края на краищата сегашният свят няма чак такава нужда от вълшебни пръстени и мечове, но пък му е потребен начин да си подрежда деня. Глупости на търкалета, честно казано. Дано всички са доволни. Не стана ли време за обяд?“

Един от плодовете на този щастлив съюз в момента беше изложен на тезгяха пред господин Шиш.

— Това е Мк II — обясни магьосникът, който много се радваше, че тезгяхът го разделя от господин Лале. — Острието на прогреса, уверявам ви.

— Чудничко — одобри господин Лале. — Ние обичаме …аните остриета.

— И как работи? — попита господин Шиш.

— Вградена е ситуационна помощна програма. Достатъчно е да… да отворите капака.

За ужас на магьосника в ръката на клиента мигновено се появи тънко ножче и върхът му освободи кукичката.

Капакът отскочи. Едно зелено духче изскочи.

— Зън-зън-з…

То се смръзна. Дори същество, състоящо се от биотавмични частици, се разколебава от опрян до гърлото му нож.

— Какво е това, по дяволите? — разсърди се господин Шиш. — Казах, че искам нещо, което слуша!

— Слуша, слуша, и още как! — припряно увери магьосникът. — Но може и да приказва разни неща!

— Какви? Зън-зън ли?

Духчето се прокашля изнервено и започна:

— Браво на вас! Мъдро се сдобихте с Дезорганизатор Мк II, най-новата дума на биотавматургичното конструиране, с голям набор от полезни свойства и абсолютно никаква прилика с Мк I, който вероятно сте повредили съвсем случайно, скачайки отгоре му! — После то добави вихрено: — Това устройство се продава без никакви гаранции по отношение на надеждност, точност, съществуване или други характеристики, както и за пригодност за каквато и да било функция. „Биоалхимични продукти“ изрично не дава никакви гаранции, обещания или надежди за това; че устройството е подходящо за каквато и да било цел, както и не поема никаква отговорност към вас или което и да било друго лице, душа или божество за вреди или загуби, претърпени поради това устройство или поради опитите да го унищожите чрез блъскане в стената или налагане с ковашки чук. Освен това заявяваме, че вие сте потвърдили съгласието си с условията на този договор или на всякакъв друг договор, с който можем да го заменим по всяко време, като сте се доближили в радиус от десет километра до продукта или като сте го наблюдавали с мощен телескоп. Защото сте един лековерен идиот, който радостно се примирява с нагли и едностранчиво изгодни условия при покупката на скъп боклук, каквито бихте сметнали за непоносими дори върху кесия с кучешки бисквитки. Употребата на продукта е изцяло за ваша сметка и на ваш риск.

Духчето си пое дъх с пълни гърди.

— Може ли вече да ви запозная с останалите си разнообразни, интересни и забавни звуци, Въведете Името Си Тук?

Господин Шиш и господин Лале се спогледаха.

— Я да те чуем.

— Например мога да пея „Тра-ла-ла!“.

— Не.

— Бодър тръбен зов?

— Не.

— „Бам!“?

— Не.

— Възможно е да ми дадете инструкции за весели и остроумни реплики, когато изпълнявам различни действия.

— Това пък защо?

— Ами… На някои хора им харесва, когато казваме: „Пак ще ме завариш вътре при следващото отваряне на капака“ или нещо подобно…

— Ти защо вдигаш шум? — не проумя господин Шиш.

— Хората обичат шума.

— Ние не го обичаме — възрази господин Шиш.

— Ние направо мразим …ания шум — уточни господин Лале.

— Браво на вас! Мога да мълча безкрай — предложи духчето, но самоубийствената програма го подтикна да продължи: — Бихте ли желали промяна на основните цветове?

— К’во?

— В какъв цвят ме предпочитате?

Едното дълго ухо на духчето бавно поаленя, а носът му придоби смущаващ оттенък на синьото.

— Не искаме никакви цветове — уведоми го господин Шиш. — Нито шумове. Нито шегички. Искаме само да правиш каквото ти заповядаме.

— А не бихте ли отделили минутка, за да попълните регистрационната си карта? — отчаяно се примоли духчето и я размаха.

Ножчето, метнато с бързината на кобра, отнесе картончето от ръката му и го закова на тезгяха.

— Или ще отложите попълването до…

— Твоят човек тук… — промърмори господин Шиш. — Къде се дяна?

Господин Лале се пресегна зад тезгяха и измъкна магьосника.