Тери Пратчет - Истината

— Това вече е занимателно. Каква форма по-точно?

— Ъ-ъ… смешна форма, сър.

— Господин Дьо Слов, бихте ли желал да изслушате съветите ми?

— Очаквам ги, сър.

— Внимавайте какво правите. Хората обичат да им се казва онова, което вече знаят. Не го забравяйте. Чувстват се неуютно, когато им съобщавате новости. Защото новите неща… просто не са каквото хората очакват. Предпочитат да научат, да речем, че куче е ухапало човек. Кучетата го правят непрекъснато. Но не искат да узнаят, че човек е ухапал куче, защото това не би трябвало да се случва. Накратко — хората си въобразяват, че искат новини, но всъщност копнеят за вехтини. Виждам, че вече схващате същината.

— Да, сър — съгласи се покорно Уилям, който далеч не бе проумял всичко докрай, но никак не му допадаше и малкото, което вече разбираше.

— Уилям, доколкото съм осведомен, Гилдията на гравьорите е убедена, че има някои неотложни въпроси за обсъждане с Гунила Добровръх. Аз обаче винаги съм смятал, че трябва да вървим неотклонно към бъдещето.

— Да, сър. Макар че поначало е трудно да се върви в друга посока.

Пак последваха проточеният впит поглед и внезапното размразяване на лицето.

— Несъмнено. Желая ви приятен ден, господин Дьо Слов. И… гледайте къде стъпвате. Сигурен съм, че не бихте искал и вие да се превърнете в новина… Нали?

Уилям обръщаше думите на Патриция и така, и иначе, излизайки от двореца, а не е особено здравословно да си дълбоко замислен, когато крачиш по улиците на Анкх-Морпорк.

Подмина ССПГ Диблър с разсеяно кимане, но пък господин Диблър също не му обърна внимание, защото беше зает. Имаше двама клиенти. Двамина наведнъж беше рядка случка, освен ако единият нарочно насъскваше другия да си докара белята. Тези обаче го притесняваха. Те оглеждаха стоката.

ССПГ Диблър продаваше своите хлебчета и питки с пълнеж навсякъде из града, дори пред Гилдията на убийците. Беше прозорлив познавач на човешкия характер и извънредно прозорливо преценяваше кога да свърне невинно зад ъгъла и да се впусне в лудешки бяг. Току-що осъзна, че е имал особено лош късмет, но беше твърде късно.

Не срещаше често екзекутори. Насилници — да, но пък те винаги си имаха някакви смахнати подбуди и обикновено посягаха на своите приятели и роднини. Бе срещал и предостатъчно наемни убийци, които обаче си вършеха работата с несъмнен стил и спазваха строги правила.

Тези двамата бяха екзекутори. Е, грамадният с ивиците прашец по костюма и дъх на нафталин май беше просто зъл бандит, значи не представляваше неразрешим проблем. Но дребничкият с пригладената коса просто вонеше на мъчителна и неотвратима смърт. Човек не срещаше често погледа на тип, който убива, защото в момента това му се струва най-целесъобразно.

Диблър се постара да движи ръцете си плавно и кротко, когато отвори специалния контейнер в подноса. Там държеше наденичките, които съдържаха 1) месо; 2) от установено четирикрако животно; 3) вероятно обитаващо сушата.

— Господа, позволете да ви препоръчам тези — изрече настойчиво, но вкоренените навици трудно се предават, затова добави: — От най-качествено свинско месо.

— Значи са много вкусни, а?

— Нищо друго няма да можете да хапнете, господине.

— А от другите нямаш ли? — попита вторият клиент.

— Моля?

— От ония с копита, зурли и плъхове, паднали в мелачката?

— Господин Лале търси — преведе господин Шиш — по-органични наденици.

— Ъхъ — потвърди господин Лале, — много екологично съм настроен, не ща да остават отпадъци.

— Сигурни ли сте?… Добре, добре, все едно не съм питал! — вдигна ръце Диблър. Държанието на двамината показваше, че са абсолютно сигурни за всичко. — Ами-и, значи искате скапани… тоест по-нискокачествени наденици… тъй ли?

— И да има …ани нокти в тях — натърти господин Лале.

— Ами аз… предлагам… и бих могъл… — Диблър се примири. Беше търговец. Каквото и да продаде, все е добре. — Позволете да ви разкажа за тези наденички — подхвана той, включвайки въображаемия двигател на заден ход. — Когато ножът отрязал палеца на някакъв човек в кланицата, те не спрели мелачката. Едва ли ще намерите плъх в тях, защото плъховете дори не припарват до онова място. Но пък има месо от животни, които… Нали сте чували да казват, че животът започнал в нещо като грамадна гъста супа? Същото е с тези наденички. Ако искате лоши наденички, по-добри няма да намерите.

— Пазиш ги за избрани клиенти, а? — подхвърли господин Шиш.