Тери Пратчет - Пощоряване

Погледна надолу и разрита настрани сламата. Видя ярко жълт прът, от който излизаха два кратки синджира, сковаващи двата предни крака на коня. Единственият начин този кон да отиде където и да е, беше с подскоци, също като самия него.

Бяха го спънали. Проклети да са, бяха му сложили скоби …

— А, Г-н Ментелик! — тътнеше от отсрещната страна на двора гласът — Не Искате Ли Да Научите Правилата, Г-н Ментелик?

Огледа се отчаяно. Наоколо нямаше нищо, което да може да се използва като оръжие, а оръжията и без това го изнервяха, затова той никога не ги носеше. Оръжията твърде много вдигаха мизата. Много по-добре беше да разчита на своя дар-слово да го измъкне от бедата или да замаже ситуацията, или, ако това не сработеше, на обувки с яки подметки и вика̀ „Я, виж какво има там!“

Но сега определено имаше чувството, че можеше да си говори колкото си иска, но никой нямаше да го чуе. А в плюенето на петите можеше да разчита само на едната пета.

Намери една метла и дървена кофа за хранене на конете. Пъхна метлата под мишница за патерица, сграбчи кофата и се заслуша в тежките стъпки, приближаващи към вратата. Когато вратата се отвори, той стовари кофата с все сила и тя се пръсна в нещо. Навсякъде се разхвърчаха трески. В следващия момент се чу тупването на тежко тяло на земята.

Олян го прескочи и олюлявайки се, заподскача в мрака. Нещо кораво и яко като окови се сключи около здравия му крак. За миг той увисна на метлата и се срина.

— Храня Само Добри Чувства Към Вас, Г-н Ментелик! — избоботи бодро гласът.

Олян изпъшка. Метлата изглежда беше служила само за декорация, защото със сигурност дворът не беше метен. Добрата страна на това беше, че той беше паднал на нещо меко. Лошата страна беше, че беше паднал на нещо меко.

Някой го сграбчи за палтото и буквално го издигна от калта.

— Потегляме, Г-н Олян Фон Ментелик!

— Произнася се Олиан фон Меентелиг, кретен такъв — изстена Олян — Не „я“, а отделно ясно „и“, последвано от отделно ясно „а“!

— Потеглиаме, Г-н Меентелиг! — произнесе боботещият глас, докато метло-патерицата беше изтръгната изпод рамото му.

— Какво по дяволите си ти? — успя да каже Олян.

— Аз Съм Инспекторът По Вашата Гаранцииа, Г-н Меентелиг!

Олян някак си успя да се обърне и погледна нагоре и после още по-нагоре, чак до едно лице като на курабийка с две огнени червени очи. Когато говореше, устата му предлагаше изглед към пъкъла.

— Голем? Ти си проклет голем ?

Нещото го вдигна с една ръка и го преметна през рамо. Влезе приведено в конюшнята с Олян, обърнат с главата надолу и опрял нос в теракотата на туловището на съществото и той осъзна, че то взима с другата си ръка коня. Закратко се чу изцвилване.

— Триабва Да Побързаме, Г-н Меентелиг! Вие Триабва Да Сте Се Иавили Пред Лорд Ветинари В Осем Часа И Да Сте На Работа В Девет!

Олян изстена.

— А, г-н Ментелик . За съжаление се срещаме отново — каза Лорд Ветинари.

Беше осем часа сутринта. Олян се олюляваше. Глезенът му беше по-добре, но де да можеше да е така и с която и да е друга част от тялото му.

— То не спря цялата нощ! — избълва той. — Цялата проклета нощ! А носеше и коня!

— Моля, седнете , г-н Ментелик — вдигна глава от масата Ветинари и уморено посочи стола. — Между другото, „то“ е „той“. В случая, разбира се, това е само учтива форма на обръщение, но аз тая големи надежди за г-н Помпа.

Стената пред Олян проблясна в червено, когато големът зад него се усмихна. Ветинари отново се загледа в нещо на масата и изглежда за момент загуби интерес към Олян. По-голямата част от масата беше заета от каменна плоча. По нея бяха разпръснати малки издялани от камък фигурки на тролове и джуджета. Изглеждаше като някаква игра.

— Господин Помпа? — наруши тишината Олян.

— Хъм? — произнесе Ветинари, навеждайки глава за да погледне дъската от малко по-друг ъгъл.

Олян се наведе към Патриция, изпъна ръка накъм голема и повтори натъртено:

— Това тук е господин Помпа?

— Не — отвърна Лорд Ветинари, като също така се наведе напред и внезапно се съсредоточи в Олян безостатъчно и смущаващо. — Той… е г-н Помпа. Г-н Помпа е длъжностно лице на правителствена служба. Г-н Помпа не спи. Г-н Помпа не яде. И, г-н Генерален началник на Пощите, г-н Помпа не спира .

— И какво точно значи това?

— Това значи, че ако си мислите, примерно, да намерите кораб за Четирите Хикса, като разчитате на това, че г-н Помпа е голям и тежък и се придвижва само пеш, то г-н Помпа ще Ви последва. Вие имате нужда от сън. Г-н Помпа няма. Г-н Помпа няма нужда да диша. Бездните на океанското дъно не са пречка за г-н Помпа. Четири мили в час правят шестстотин седемдесет и две мили за седмица. И малко по малко разстоянието се стопява. А когато г-н Помпа Ви настигне…