Тери Пратчет - Пощоряване

— А, чакайте — вдигна пръст Олян. — Стига толкова. Знам , че на големите не им е позволено да нараняват хора!

Лорд Ветинари вдигна вежда:

— О небеса, откъде ли сте чули това?

— То е написано… на нещо там в главите им! Свитък или нещо такова. Нали? — каза Олян губейки все повече и повече сигурност.

— Майчице мила — въздъхна Патрицият. — Моля ви, Г-н Помпа, бихте ли счупили някой от пръстите на г-н Ментелик? Акуратно, ако обичате.

— Да Ваша Светлост — затрополи напред големът.

— Ей! Не така! Недейте! — заразмахва бясно с ръце Олян и прекатури няколко фигурки. — Чакайте! Чакайте малко! Има си правило ! Голем не може да нарани човешко същество нито да позволи да бъде наранено човешко същество! 6 6 „Изборът на Хобсън“ е псевдо-свободния избор, когато се предлага едно-единствено нещо и нищо друго. На името на Томас Хобсън (1544–1630), собственик на конюшня за коне под наем в Кембридж, който е предлагал на клиентите си свободния избор между коня най-близо до вратата или никой друг кон. — Бел.пр.

Лорд Ветинари вдигна пръст и каза:

— Ако обичате, изчакайте един момент, г-н Помпа. Чудесно, г-н Ментелик, а можете ли да си припомните продължението?

— Продължението ли? Какво продължение? Няма никакво продължение!

Лорд Ветинари повдигна вежда и каза:

— Г-н Помпа?

— … Освен Ако Не Му Е Заповядано От Упълномощен Представител На Законна Власт — каза големът.

— Никога не бях чувал за тази част досега! — възкликна Олян.

— Наистина ли? — рече с очевидно изумление лорд Ветинари. — А аз не бих могъл да си представя, как някой би пропуснал да я включи. На един чук едва ли може да му бъде позволено да откаже да удари пирона, нито пък на един трион да прави морални съждения относно природата на трупите. От друга страна при мен на служба са палачът г-н Трупър, с когото вече сте се срещали, също така Градската Стража, полковете и от време на време… други специалисти, които са упълномощени да убиват в своя защита или отбранявайки града и неговите интереси. — Ветинари се наведе да вдигне изпопадалите фигури и старателно ги занарежда по плочата. — Защо случаят с г-н Помпа да е различен, само защото той е от глина? В крайна сметка всички сме направени от нея. Г-н Помпа ще Ви придружава до работното Ви място. Ще поддържаме илюзията, че той е Ваш телохранител, както се полага на висш държавен служител от Вашия ранг. 7 7 Точно според първия от „Трите закона на роботиката“ на Айзък Азимов. — Бел.пр. Само ние ще знаем, че той има и… допълнителни инструкции. Големите по природа са високоморални същества, г-н Ментелик, но може да откриете, че моралността им е донякъде… старомодна.

— Допълнителни инструкции? — сепна се Олян. — А ще имате ли нещо против да ми кажете, в какво точно се състоят неговите допълнителни инструкции?

— Да, разбира се. — Патрицият издуха прахта по един малък каменен трол и го постави на полето му.

— Е? — подкани го Олян след известна пауза.

Ветинари въздъхна:

— Да, ще имам нещо против да ви кажа точно в какво се състоят те. В това отношение нямате никакви права. Между другото, конят Ви е конфискуван, тъй като е използван при извършването на престъпление.

— Това е едно жестоко и нечувано наказание! 8 8 А именно от министерски ранг. Генералният началник на Пощите (Postmaster General) до 1969 г. във Великобритания и до 1971 г. в САЩ е бил член на кабинета и е оглавявал служба с ранг на министерство. — Бел.пр. — обиди се Олян.

— Нима? — учуди се Ветинари. — Аз ви предложих лека кабинетна работа, относителна свобода на придвижването, работа на свеж въздух… не, въпреки че предложението ми може и да е наистина нечувано, но чак да е жестоко? Не, не мисля. От друга страна сигурен съм, че в подземията си имаме някои древни наказания, които са изключително жестоки и в някои случаи са доста нечувани, ако желаете да ги опитате, за да усетите разликата. А освен това, разбира се, винаги ще Ви остане възможността да изтанцувате ориенталския коремен с примката.

— Какво? — не разбра Олян.

Дръмнот бързо се наведе и зашепна нещо в ухото на господаря си.

— О, извинявам се, имах предвид, разбира се, кючека на въже. Изборът е изцяло Ваш, г-н Ментелик. Винаги има избор, г-н Ментелик. А, между другото… знаете ли кое е второто интересно нещо за ангелите?

— Какви ангели? — попита побеснял и напълно объркан Олян.

— О, богове, хората изобщо не внимават — каза Ветинари. — Не помните ли? Първото интересно нещо за ангелите? Вчера Ви го казах. Предполагам, че сте си мислили за нещо друго. А второто интересно нещо за ангелите, г-н Ментелик, е че на човек може да му се яви само веднъж .