Тери Пратчет - Пощоряване

Глава втора

Пощенската служба

Винаги има друг подход. Всичко си има някаква цена. И винаги има начин. А защо не погледнем на нещата така, помисли си Олян: сигурната смърт беше заменена с несигурна смърт, което си беше подобрение, нали така? Беше свободен да се разхожда натам-насам… добре де, засега да куцука натам-насам. И все някак можеше да излезе от цялата тази работа някак си на далавера. Добре де, би могло и да излезе. Биваше го да съзира възможности там, където другите виждаха само ялова земя. Така че нямаше да навреди да изкара по почтеному някой друг ден, нали? Ще има шанса да стъпи и на двата си крака, ще може да разузнае обстановката, да разработи планове . Може пък да му се удадеше да я види тая работа с неразрушимостта на големите. В крайна сметка те са грънчарски изделия, нали така? Може пък да можеше някак си да бъдат строшени.

Олян фон Ментелик вдигна поглед и се загледа в своето бъдеще.

Анкх-Морпоркската Централна Пощенска Палата имаше мрачна фасада. 9 9 В английската правна система има термин „cruel and unusual punishment“, буквално тъкмо каквото казва Олян, и означава наказание, несъответстващо на принципа на реципрочността. — Бел.пр. Беше сграда, планирана да изпълнява предназначението си. Поради което тя беше, в по-голяма или по-малка степен, едно правоъгълно вместилище за служители с две крила отзад, обикалящи обширен каретен двор. Няколко евтини колони бяха разцепени надлъж и наредени по фасадата, няколко ниши бяха издълбани за разни каменни нимфи и няколко каменни вази бяха разположени по балюстрадата и с това на сградата беше придадена известна доза Архитектура. Отдавайки дължимото на мисълта вложена в тази сграда, добрите граждани, или по-вероятно техните деца, бяха покрили стените до метър и осемдесет височина с драсканици в различни вълнуващи разцветки. По цялата дължина на фронтона се нижеше надпис с медни букви, камъкът под които беше целият в зелени и кафяви лекета.

— НИ ДЪЖД НИ СНЯГ НИ М АКЪТ НОЩЕН НЕ М АТ ДА С РАТ ТЕЗ ВЕСТОНОСЦИ ВЪВ ТЕ Н Я СЛ ЖЕБЕН ДЪЛГ 10 10 Следващото описание на сградата е типично за стандартна обществена постройка от Викторианския период. — Бел.пр. — прочете на глас Олян. — Това пък по дяволите какво ще да значи?

— Ниакога Пощата Е Била Горда Институцииа — отговори г-н Помпа.

— Ами това тук? — посочи Олян. На една табела много по-надолу на сградата, бяха написани с поолющена боя следните не чак толкова героични слова:

ХИЧ ДЪ НЕ НИ ПИТЪТЕ ЗА:

каманаци

тролове с туяги

Сякакъв вид дракуни

Г-жа Кейк

Гулеми зилени зъбати неща

Сякъкви ама сякъкви черни кучета с уранжеви вежди

Дъждове от пудели

мъгла

Г-жа Кейк

— Казах, Че Това Е Било Горда Институцииа — избумтя големът.

— Коя е тази г-жа Кейк? 11 11 Надписът на сградата на Главната Поща в Ню Йорк гласи: „Ни сняг ни дъжд ни зной ни мракът нощен не могат да спрат тези куриери в навременното изпълнение на възложените им обиколки“. — Бел.пр.

— Съжалиавам, Но Не Мога Да Ви Съдействам По Този Въпрос, Г-н Меентелиг.

— Изглежда им е взела страха.

— Така Изглежда, Г-н Меентелиг.

Олян огледа забързаните хора по тази оживена артерия на този оживен град. Никой не му обърна внимание, макар че някои поглеждаха бегло голема, като че ли не много дружелюбно. Всичко беше толкова странно. Той беше… на четиринадесет комай?… когато за последен път беше използвал истинското си име. И боговете знаят от колко време не беше излизал без някакви лесно отстраними отличителни белези. Чувстваше се оголен. Оголен и незабележим.

Без да представлява интерес за когото и да е, той се изкачи по зацапаните стъпала и пъхна ключа в ключалката. За негова изненада той се завъртя леко и покритите с олющена боя врати се отвориха без скърцане. Зад Олян се чу ритмично глухо тропане. Г-н Помпа ръкопляскаше.

— Браво, Г-н Меентелиг. Това Беше Първата Ви Стъпка В Една Кариера За Ваше Добро И За Благото На Града!

— Да бе — измърмори Ментелик.

Той навлезе в огромното тъмно фоайе, осветено единствено от големия, но много мътен стъклен купол. Тук нямаше как да стане по-светло от полуздрач, дори по пладне. Майсторите на графити бяха поработили и тук.

В мрака можеха да се различат големи изпочупени гишета, зад тях врати и гълъбови дупки. Наистина гълъбови дупки. В тези гълъбови дупки гнездяха гълъби. 12 12 Най-опитният медиум на Анкх-Морпорк, често забравяща да си изключи ясновидството, даваща квартири на доста от Анкх-Морпоркските Неумрели и прочута сред жреците на града като най-голямото страшилище, защото настойчиво спори с тях по въпросите за контактите с мъртвите. Героиня на „Жътварят“. — Бел.пр. Кисело-горчивата миризма на стари курешки изпълваше въздуха, а когато мраморните плочи изкънтяха под краката на Олян, няколкостотин гълъба панически изхвърчаха и се заиздигаха на спирали към един счупен прозорец на тавана.