Тери Пратчет - Пощоряване

— Ами добре тогава… — запъна се Олян, но годините практика му дойдоха на помощ. — Чудя се, колко ли карфици са били направени в този град през последната годи…

Той спря насред думата. Лицето на Станли се беше преобразило: изглади се, изгуби се смътният намек, че собственикът му може да се опита да ти сдъвче ухото.

— За последната година работилниците (известни като „карфичарници“) на Анкх-Морпорк са произвели общо двадесет и седем милиона осемстотин и осемдесет хиляди деветстотин седемдесет и една карфици — каза Станли, загледан в своята частна, изпълнена с карфици вселена. — В това число восъчноглави, стоманени, месингови, среброглави (и изцяло сребърни), свръхдълги, мануфактурно и ръчно изработени, извити и със специален дизайн, обаче без да се броят така наречените „карфици за ревер“ които не бива да се причисляват към същинските карфици, защото са известни технически като „значки“, сър…

— А, да, сега се сетих, веднъж бях видял едно списание, или нещо подобно — опита се отчаяно да се намеси Олян. — Казваше се, ъъъ… „Карфици на месеца“ що ли?

— О, майчице — промълви зад него Грош. Лицето на Станли се сбръчка докато не заприлича на нещо като котешки задник с нос.

— То е за дилетанти — изсъска той. — Те не са истински „карфични глави“! Изобщо не ги е еня за карфиците! О да, те казват така, ама сега имат по цяла страница за игли всеки месец. Игли, моля ви се? Всеки може да събира игли! Та те са само карфици с дупки на главата! Ами че „Игли за народа“ какво? Но не, те изобщо не искат и да знаят!

— Станли е редактор на „Тотални карфици“ — прошепна Грош иззад гърба на Олян.

— Май че не съм чувал за това… — започна Олян.

— Станли, иди помогни на слугата на г-н Ментелик д’ намери лопата, айде — надигна глас Грош. — После иди д’ си подредиш карфиците, докат не ти олекне. На г-н Ментелик няма д’ му хареса да види някой от твойте Малки Моменти — той отправи към Олян неразгадаем поглед.

— … ама че те тоя месец имаха статия за възглавнички за карфици — мърмореше Станли, докато излизаше с тропане от стаята. Големът го последва.

— Свястно м’че е той — каза Грош след като той излезе. — Само дето малко му хлопа дъската. Ама оставиш ли го на мира с карфиците му, няма ник’ви проблеми. Е, понякога състоянието му малко се… изостря, това е всичко. А да, и като сме си дошли на думата, ето го и третия член на славния ни малък екип, сър…

В стаята влезе голям черно-бял котарак. Не обърна никакво внимание на Олян, нито на Грош, а тръгна бавно право към една разнищена кошница. Олян беше точно на пътя му. Котаракът вървеше, докато не опря чело в крака на Олян, след което спря.

— Това е Господин Мотльо, сър — представи го Грош.

— Мотльо? — изуми се Олян. — И казвате, че това е наистина е име на котка? Мислех си че това е само шега.

— А, сър, не е толкова име, колкото описание — рече Грош. — А Вие, сър, по-добре да вземете д’ се помръднете, щото иначе той цял ден все така ш’си седи. На двайсе години е той, и са му се установили навиците.

Олян се отмести. Вече невъзпрепятстван, котаракът продължи към кошницата, където се сви на кълбо.

— Сляп ли е? — попита Олян.

— Не, сър. Има си процедура той и си я спазва, сър, да, спазва я до секунда. Много търпелив, като за котка де. Хич не обича той мебели д’ се местят. Ш’ свикнете Вие с него, ш’ свикнете.

Без да знае какво да каже, но чувствайки, че трябва да каже нещо, Олян кимна към редиците бутилки по рафта на Грош:

— С алхимия си играем, а, г-н Грош?

— Несър! Аз практикувам природосъобразна мед’цина! — заяви гордо Грош. — В доктори хич не вярвам! И никога през живота си жива болест не съм видял, сър! — той се потупа по гърдите с едно плюф , което някак не се връзваше с никаква телесна тъкан. — Каша, гъша мас и топъл хлебен пудинг, сър! Няма друго, дето по-добре да ти пази проходите против сяк’ви вред’носни възвлияния! Всяка седмица налагам нов слой, сър, и няма да намерите и една кихавица д’ ми мине през носа, не, сър! Много здрав’словно, много нат’рално!

— Ъ… браво — каза Олян.

— А от ’сичките тях най-зле, сър, е сапунът — понижи глас Грош. — Гнусно нещо, сър, ’сичките благотворни секреции ги отмива. От мен д’ знаете, сър, я си оставете Вие нещата к’вито са! Гледате всичко да циркулира, слагате си сяра в чорапите и се грижите за гръдния протектор и нямате грижа за нищо, ш’Ви река аз! И като Ви гледам, сър, млад човек като Вас, сър, все ще е загрижен за състоянието на свойто…