Тери Пратчет - Пощоряване

Олян отмести поглед от дърдорещия старец към най-близката планина от курешки, където г-н Помпа беше прекъснал изринването. Големът бръкна в зловонната мръсотия, извади нещо и тръгна към Олян.

— … а когато отгоре, от далечните планини идваха големите карети, сър, като надуеха рога, се чуваше от мили , сър! Д’ ги бяхте чули само, сър! А ако някакви бандити посмееха да опитат нещо, ние имахме наши хора, дето отиваха и…

— Да, г-н Помпа? — прекъсна го насред разказа Олян.

— Изненадващо Откритие, Г-н Началник Пощите. Купчините Не Са, Както Се Предполагаше, От Гълъбови Изпражненииа. Никакви Гълъби Не Биха Могли Да Постигнат Такива Количества Дори За Хиляди Години, Сър.

— Че от какво са тогава?

— Писма, Сър — отговори големът.

Олян пак се обърна надолу към Грош, който се размърда смутено.

— А, да — измънка старецът — Тъкмо и до т’ва щях да стигна.

Писмата…

… нямаха край. Всички стаи в сградата бяха препълнени с писма и се сипеха оттам по коридорите. Технически погледнато беше вярно, че кабинетът на Началника на Пощите беше неизползваем поради състоянието на пода — дълбочината на писмата там достигаше до три метра. Цели коридори бяха затрупани с тях. Шкафовете бяха плътно натъпкани и невнимателното отваряне на някоя врата значеше погребване под лавина от пожълтяли пликове. Дюшемето се издуваше подозрително. От разни цепки по замазката на тавана се подаваше хартия. В сортировъчната — помещение голямо почти като главната зала, имаше преспи, на места достигащи до шест метра. Тук-таме като айсберги от хартиеното море се подаваха каталожни шкафове.

След половин час изследване Олян замечта за баня. Беше все едно да обхождаш гробници в пустиня. Задавяше се от миризмата на стара хартия, все едно гърлото му е запушено със ситен жълт прах.

— Казаха ми, че някъде тук съм бил имал апартамент — изхриптя той.

— Да, сър — подтвърди Грош. — Оня ден с м’чето му ’фърлихме ние ’дно око. Чувал бях, че е от друг’та страна на кабинета Ви. Та ’начи м’чето се спусна с въже, сър. И рече, че напипвал вратата, сър, но целия беше потънал почти два метра под пощата и страдаше, о само как страдаше м’чето, сър… та го изтеглих аз.

— Цялата ли сграда е пълна с недоставена поща? 14 14 Римуваните жаргони са действително явление в английския език и доста изрази произхождат от подобни игрички. — Бел.пр.

Бяха се върнали в съблекалнята. Грош беше зачерпнал с черния чайник вода от един леген, и сега чайникът вреше. На другия край на стаята, седнал пред спретнатата си масичка, Станли преглеждаше своите карфици.

— Цялата, сър, освен само в м’зето и в конюшнята, там само ги няма, — старецът изплакна две оловни канчета в леген с не особено чиста вода.

— Имате предвид, че докато дори кабинетът на Начал… моят кабинет е тъпкан със стара поща, никой не е пълнил мазетата? Къде е логиката на това?

— А, не мож’те д’ ползвате м’зетата, сър, а не, сър, не и м’зетата — чак се шокира Грош. — Че то тук е твърде влажно. За нула време и писмата ш’са увредени.

— Увредени — повтори с равен глас Олян.

— Няма друго, дето тъй да уврежда нещата както влагата, не, сър — мъдро кимаше с глава Грош.

— Увреждане на поща от мъртъвци за други мъртъвци — каза с все така равен глас Олян.

— А, туй го не знаем, сър — възрази старецът. — Имам предвид, че свястно доказателство нямаме.

— Така де. В крайна сметка някои от тези пликове са на не повече от сто години! — избухна Олян. От праха го беше заболяла главата, от сухотата го беше задрало гърлото, а и в този дъртак имаше нещо, което глождеше оголените му нерви. Грош криеше нещо от него. — Какво е някой друг век за някои ? Обзалагам се, че зомбското и вампирското население все още чака всяка сутрин с нетърпение пред пощенската кутия, а?

— А, без т’къв тон, сър — обиди се Грош, — без т’къв тон. Не може д’се увреждат писма, не сър. Просто не може. Ами че т’ва си е Посегателство върху Пощата, сър. Т’ва не е просто няк’во престъпление, не, сър. Т’ва е ъъъ… ъъъ…

— Грях? — налучка Олян.

— О, по-лошо от грях — сбърчи презрително нос Грош. — За грях си пати ч’век само от богове разни, а по мое време за Посегателство върху Пощата ч’век го чакаше самият Главен Пощенски Инспектор Гръмогласов. Ха! Голяма разлика е т’ва, от мен д’ знаете. Боговете прощават .

Олян затърси следи от здрав разум в набръчканото лице срещу него. Неподдържаната му брада беше нашарена с различни цветове, кой знае дали от мръсотия, лековити отвари или неизвестни пигменти. Като някакъв отшелник е, помисли си Олян. Само отшелник би носил перука като неговата.