Тери Пратчет - Пощоряване

— Леле, че лайняна работа — отбеляза той.

— Лошият Език Е Нежелателен, Г-н Меентелиг — предупреди го иззад гърба му г-н Помпа.

— Че защо? Нали го пише по стените! И изобщо това беше описание , г-н Помпа! Курешки! Трябва да са тонове! — Олян чуваше как ехото от гласа му се отразява от далечните стени. — Кога за последно е било отворено това нещо?

— Преди двад’сет години, гос’дин Началник!

Олян се огледа и попита:

— Кой каза това?

Гласът като че идеше отвсякъде.

Чу се шум от влачене на крака, потропване на бастун и изсред сивия задушен и прашен въздух изникна прегърбената фигура на възрастен мъж.

— Грош, сър — изхъхри той. — Младши Пощальон Грош, сър. На Ваш’те заповеди, сър. Само зап’вядайте и аз ще скокна , сър, ще скокна в бурна дейност.

Фигурата спря и продължително и тежко се закашля. Прозвуча сякаш някой нееднократно удряше в стената торба камъни. Олян зърна къса щръкнала брада, предполагаща, че притежателят й е бил прекъснат посред ядене на таралеж.

— Младши пощальон Грош?

— Същият, сър. На основание понеже никой се не задържа доста’чно време на длъжност, за да ме повиши, сър. А тряб’ше да е Старши Пощальон Грош, сър — добави многозначително старецът, и още веднъж се изкашля гърмовно.

Изглежда по-скоро като Бивш Пощальон Грош, помисли си Олян. А на глас каза:

— И Вие работите тук, така ли?

— Тъй вярно, сър, туй правим. Само аз и м’чето сме с’га, сър. Много нахъсано м’че, сър. Та го поддърж’ме туй място чисто, сър. В пълно съответствие с Правилника.

Олян не можеше да се начуди. Г-н Грош носеше изкуствен перчем. Може би някъде и да имаше някой, на който подобна полуперука и да му отиваше, но този някой не беше г-н Грош. Беше рижа, не беше нужния размер, не беше с нужната форма, не беше в нужния стил, а и като цяло не беше нужна.

— А, виждам, че се възхищав’те на косата ми, сър — рече гордо Грош, докато полуперуката лекичко помръдна — Цялата е все моя, знайте ли, не е като д ’е сливи.

— Ъъъ… сливи? — не разбра Олян.

— Виноват сър, не трябваше д’ го казвам на жаргона. Сливи като „компот от сливи“, сър. Мътноизворски жаргон. Компот от сливи ’начи перука. Малцина мъже на мойта възраст си имат ’сичката коса, тъй предп’лагам ш’ да си мислите. От здравословен живот е т’ва, здрав дух в здраво тяло.

(Бел.авт.: Мътноизворският римуван в бял стих жаргон 13 13 Като „гълъбови дупки“ в множество британски учреждения и колежи са известни един вид дървени етажерки, разделени на квадратни отделения, разположени на рецепцията, където всеки служител има свое отделение, в което останалите оставят съобщения, книжа и всякякви други неща за него. Наречени така заради приликата им с временните гълъбарници, използвани по време на надбягвания с гълъби. — Бел.пр. : Известни са множество римувани жаргони, обогатили вселената с изрази като „звънци и клепала“ (= стъпала), „ех че ми се иска“ (= уиски), „ранобудно пиленце“ (Обща теория на относителността). Жаргонът от Мътноизворска Улица обаче вероятно е уникален с това, че фактически не се римува. Никой не знае защо, но досега са издигнати следните хипотези: 1) че този жаргон е особено сложен и следва скрити правила; 2) че Мътни Извор не е наречен така случайно 3) че основното му предназначение е да ядосва външните хора, какъвто е всъщност случаят с всички подобни жаргони.)

Олян огледа зловонния въздух и извисяващите се планини от курешки.

— Само така — промърмори той. — Добре, г-н Грош, а аз имам ли кабинет или нещо подобно?

За миг видимата част от лицето над рошавата брада стана като на заек, осветен от прожектор. Но той бързо се съвзе и каза:

— О да, сър, технич’ски погледнато имате. Но ние веч’ не влиз’ме там, сър, о не, не влиз’ме, поради пода. Хич не е безопасно, сър, поради пода. ’Секи момент ще поддаде, сър. Ние ползв’ме съблекалнята за персонала, сър. Ако благов’лите да ме п’следвате, сър.

Олян замалко не избухна в смях.

— Чудесно — каза той и се обърна към голема — Ъъъ… г-н Помпа?

— Да, Г-н Меентелиг?

— Дали Ви е позволено да ми помагате по някакъв начин или трябва само да сте наоколо в готовност да ме цапардосате по главата?

— Ниама Нужда От Обидни Забележки, Сър. На Мен Ми Е Позволено Да Ви Предоставиам Подобаваща Помощ.

— Тогава ще можете ли да изчистите говната на гълъбите и да пуснете малко светлина?

— Разбира се, Г-н Меентелиг.

— Ще можете ?

— Един Голем Не Се Гнуси От Работа, Г-н Меентелиг. Ще Установиа Местонахождението На Лопата — и г-н Помпа се отправи към отдалечените гишета. Белобрадият младши пощальон се развълнува.