Тери Пратчет - Пощоряване

— Длъжността, която Ви предлагам, е Генерален Началник на Пощите на Анкх-Морпорк.

Олян продължаваше да се пули насреща му.

— Бих искал само да добавя, г-н Ментелик, че зад вас има врата. Ако в който и да е момент на това интервю почувствате необходимостта да напуснете, трябва само да прекрачите прага й и никога повече няма да чуете нито дума от мен.

Олян класифицира това като „дълбоко подозрително“.

— Нека продължа: длъжността Ви включва подновяване и поддържане на градските пощенски услуги, подготовка за изпращане на международни пратки, стопанисване на имуществото на Пощенската служба, и прочее, и прочее…

— А пък ако ми натикате метла в задника, вероятно ще мога същевременно да мета пода — обади се някакъв глас. Олян осъзна, че е неговият. Мозъкът му беше пълна каша. Беше истински шок да разбереш, че отвъдният живот бил такъв.

Лорд Ветинари го изгледа продължително, наистина продължително.

— Добре, както желаете — каза той и се обърна към един навъртащ се наблизо чиновник. — Дръмнот 4 4 Относно името на Патриция: Наистина съществува име Хевлок (Havelock), което буквално звучи като „има ключалка“. А фамилията на Патриция е италианската форма на думата „ветеринари“ (което обяснява защо в „Нощна стража“ излиза, че като ученик в Гилдията на Убийците той е имал прякор dogbotherer), което съответства на прочутата ренесансова флорентинска династия Медичи (буквално „медици“). — Бел.пр. , знаете ли дали икономът случайно не поддържа килер за метли на този етаж?

— Да, милорд — отвърна чиновникът. — Да се погрижа ли да…

— Това беше шега! — трескаво се намеси Олян.

— О, съжалявам, не бях забелязал. — Ветинари пак се беше обърнал към Олян — Бихте ли могли да ме предупредите предварително, ако почувствате необходимостта да се пошегувате още веднъж?

— Вижте — каза Олян, — нямам представа какво става тук, но нямам никакъв опит в доставянето на поща.

— Г-н Олян, тази сутрин нямахте никакъв опит с умирането и все пак, ако не беше скромната ми намеса, щяхте да се окажете извънредно добър в тази дейност — каза остро Лорд Ветинари. — Което идва да покаже, че човек никога не знае, докато не опита.

— Но когато ме осъдихте…

Ветинари вдигна предупредително ръка и каза:

— Моля?

Мозъкът на Олян, най-сетне осъзнал, че и той трябва да свърши туй-онуй, се намеси и отговори:

— Ъъъ… когато Вие осъдихте… Албърт Искрометов…

— Браво. Продължавайте, моля.

— … вие казахте, че той е родѐн престъпник, измамник по призвание, закоравял лъжец, гений на покварата и не заслужава абсолютно никакво доверие!

— Приемате ли моето предложение, г-н Ментелик? — повтори все така остро Ветинари.

Олян го изгледа. После се изправи и рече:

— Извинете ме, моля. Бих искал само да проверя нещо.

Зад креслото му имаше двама облечени в черно мъже. Не беше кой знае колко изискано черно, а по-скоро от онзи вид черно, носено от хора, които не искат да личат разни отличителни белези. Изглеждаха почти като чиновници, поне докато не срещнеш погледа им. Те не помръднаха, когато Олян отиде до вратата, която, както му беше обещано, действително си беше там, и я отвори много предпазливо. Зад нея нямаше нищо, в това число под. Като човек, който не оставя непроверени възможности, той извади от джоба си каквото беше останало от лъжицата и го пусна. Мина доста време преди да чуе дрънченето.

Тогава той се върна в креслото и рече:

— Перспективата за свобода, а?

— Именно — подтвърди Лорд Ветинари. — Винаги има избор.

— Имате предвид… че бих могъл да избера сигурната смърт ли?

— Все пак и това е избор — каза Ветинари. — Или, може би, алтернатива. Виждате ли, аз вярвам в свободата, г-н Ментелик. За разлика от повечето хора, въпреки, че те естествено биха твърдели обратното. Обаче нито една приложима на практика дефиниция за свобода не би била пълна без свободата да си понесеш последствията. Всъщност именно на нея се основава всяка друга свобода. И така… ще приемете ли работата? Сигурен съм, че никой няма да Ви разпознае. Изглежда никой никога не Ви разпознава.

Олян сви рамене.

— Е, добре тогава. Ще приема работата в качеството си на родѐн престъпник, измамник по призвание, закоравял лъжец и незаслужаващ абсолютно никакво доверие гений на покварата.

— Великолепно! Добре дошли на държавна служба! — протегна му ръка лорд Ветинари. — Гордея се, че избирам правилния човек. Заплатата е двадесет долара седмично и съм убеден, че на Генералния началник на Пощите се полага малък апартамент в главната сграда. Имаше, доколкото съм осведомен, и шапка. Очаквам от Вас редовни отчети. Приятен ден.