Тери Пратчет - Пощоряване

— Точно така! — възкликна Олян.

— Той казва да свършвате най-сетне, че вече отдавна се съмна! — каза чиновникът.

— О — промълви Олян, гледайки черната карета. Проклетият Ветинари също имал тъмничарско чувство за хумор.

— Хайде, г-н Искрометов, нали не искате да ми докарате неприятности? — потупа го по рамото палачът. — Само една-две думи и после всички ще можем да си гледаме живота. Е, естествено, като се изключат тук присъстващите.

Значи това беше то. В известен смисъл имаше нещо доста облекчаващо. Нямаше какво повече да се плашиш от най-лошото, което може да те сполети, защото то вече те беше сполетяло, и скоро всичко щеше да приключи. Тъмничарят се беше оказал прав. Това, което трябва да направиш в този живот, е да стигнеш оттатък ананаса, напомни си Олян. Той може и да е голям, ръбат и чепат, абе изобщо дърво, но отдолу можеше да има праскови. Струваше си да се живее заради такава мечта, което, в настоящия момент, я правеше напълно безполезна.

— В такъв случай — каза Олян фон Ментелик — предавам душата си на всеки бог, който съумее да я открие.

— Отлично — одобри палачът и дръпна ръчката.

Албърт Искрометов умря.

По всеобщо съгласие, това бяха много добри последни думи.

— А, г-н Ментелик — чу се далечен, но приближаващ се глас. — Както виждам, вече сте буден. И, към настоящия момент, сте все още жив.

Нещо в тона на тази фраза подсказа на Олян, че продължителността на настоящия момент зависи изцяло от благоволението на говорещия.

Той отвори очи. Беше седнал в удобно кресло. Зад едно бюро насреща му, събрал замислено ръце пред присвитите си устни, беше седнал Лорд Хевлок Ветинари 3 3 Е, това не е точно като последния ред от „Повест за два града“ на Дикенс, а именно последните мисли на Сидни Картън преди да се качи на гильотината вместо друг човек: „Това е най-най-хубавото нещо, което съм извършил. Това е най-блаженият покой, който някога съм намирал“, но все пак доколкото Олян също се качва на ешафода под друга самоличност… — Бел.пр. , под чието своеволно деспотично управление Анкх-Морпорк се беше превърнал в град, в който, кой знае защо, всички напираха да живеят.

Изконната животинска интуиция подсказа на Олян, че зад удобното му кресло има още хора и че ако направи рязко движение може да му стане извънредно неудобно. Но каквито и да бяха те, нямаше как да са толкова ужасни, колкото наблюдаващия го отсреща слаб мъж в черна роба, с контешка брадичка и ръце на пианист.

— Да ви разкажа ли нещо за ангелите, г-н Ментелик? — започна любезно патрицият. — Знам за тях два много интересни факта.

Олян изсумтя. Пред него не се виждаше никакъв път за отстъпление, а за обръщане назад изобщо не можеше да става дума. Ужасно го болеше вратът.

— О, да. Вие бяхте обесен — осведоми го Ветинари. — Много точна наука е това, бесенето. Г-н Трупър е майстор. Грапавината и дебелината на въжето, дали възелът е тук или там , съотношението между теглото и разстоянието… о, този човек, убеден съм, би могъл да напише цяла книга по въпроса. Както разбирам, Вие сте били само на сантиметър от края на живота си. Само експерт, застанал непосредствено до Вас, би могъл да забележи това, а в случая експертът е бил нашият общ приятел г-н Трупър. Така че не, г-н Ментелик, Албърт Искрометов е мъртъв. Триста души биха могли да се закълнат, че са го видели как умира. — Той се наведе малко напред. — И така, сега е тъкмо подходящият момент да си поговорим за ангели.

Олян успя само да изпъшка.

— Първият интересен факт за ангелите, г-н Ментелик, е, че понякога, много рядко, в момент когато някой дотолкова е оплел и оплескал жизненото си поприще, че единственият останал му смислен изход от цялата каша изглежда е смъртта, та в този момент му се явява, или по-скоро го спохожда ангел и му предоставя шанса да се върне в момента, когато всичко е тръгнало накриво и този път да направи нещата добре . Г-н Ментелик, бих искал да мислите за мен като за… ангел.

Олян зяпна. Та нали той беше почувствал опъването на въжето и затягането на примката! Беше видял как приижда мракът! Беше усетил как умира !

— Предлагам Ви работа, г-н Ментелик. Албърт Искрометов е минало, но г-н Ментелик има бъдеще . Това може, разбира се, да е едно много кратко бъдеще, ако той се окаже неразумен. Предлагам Ви работа, г-н Ментелик. Редовно платен труд. Предполагам, че идеята може да не Ви е особено позната.

„Само като вид ад“ — помисли си Олян.