Тери Пратчет - Пощоряване

Това изказване му спечели одобрителен смях. Г-н Трупър го гледаше как подписва и кимаше блажено.

— Чудесна работа, сър, току-що разписахте пенсионния ми план. А сега… всички ли сме готови?

— Аз не съм! — незабавно каза Олян и отново спечели благоразположението на публиката.

— Ей, че сте скица, г-н Искрометов — възхити се г-н Уилкинсън. — Без Вас тук изобщо няма да е същото, това е самата истина.

— Е, не и за мен — каза Олян. И това също беше посрещнато като страхотно остроумие.

Олян въздъхна и попита:

— Смятате ли, че всичко това наистина предотвратява престъпления, г-н Трупър?

— Ами, правичката да си кажа, погледнато като цяло, трудно е да се каже, като се има предвид, че не е лесно да се докажат неизвършените престъпления — замисли се палачът, докато за последен път оглеждаше трапа. — Но погледнато в частност , сър, бих казал, че е много ефикасно.

— В смисъл? — поинтересува се Олян.

— В смисъл, че никога не съм виждал някой да идва тук повече от веднъж, сър. Заповядайте, моля.

Когато се изкачиха горе, на мразовития утринен въздух, настана оживление, последвано от няколко освирквания и дори по някое друго изръкопляскване. Странни същества са това хората. Откраднеш пет долара и ще си мръсен крадец. Откраднеш ли обаче хиляди долари, ще си или правителство или герой.

Олян гледаше право напред докато изчитаха списъка на престъпленията му. Как да не почувства човек, че всичко е толкова несправедливо . Физически, той не беше причинил на никого нищо по-лошо от потупване по рамото. Нито веднъж не беше разбил врата. Е, понякога се случваше да преодолее някоя ключалка, но след това винаги заключваше след себе си. Така че като се изключат всичките финансови щети, разорявания и банкрути, какво толкова лошо беше направил той, собствено? Ами че той само разместваше разни числа.

— Чудесна тълпа се е събрала този ден — отбеляза г-н Трупър докато премяташе края на въжето и завръзваше разни възли. — А е пълно и с преса. Най-вече разбира се от „На живо от бесилото“, но са тук и от „Псевдополиски Вестител“, комай зарад оная банка дето се срина у тях, а чух, че имало и едно момче от „Бизнесът на Равнините Сто“. Много добър финансов раздел имат — винаги хвърлям по едно око на цените за използвани въжета. Леле колко много хора искат да ви видят как умирате, сър.

Олян забеляза, как една черна карета спря до края на тълпата. На вратата й нямаше герб, освен ако не си посветен в тайната, че гербът на лорд Ветинари е целият черен. Черна фигура на черен фон. Трябва да му се признае на гадината, че имаше стил…

— Ъъъ? Какво? — измънка той след като го сръгаха с пръст.

— Питах Ви, дали няма да имате някакви последни думи, г-н Искрометов? — каза палачът. — Такъв е обичаят. Та се чудех, значи, дали пък нямате нещо предвид?

— Всъщност никога не съм имал предвид да умра — отвърна Олян. Така си беше. Досега наистина не беше очаквал да умре. Беше сигурен, че все нещо ще изникне.

— Тея не бяха зле, сър — одобри г-н Уилкинсън. — Е, това беше, нали?

Олян присви очи. Завесата на прозореца на каретата се разклати. Вратата на каретата се отвори. Надеждата, това най-голямо от всички съкровища, благоволи леко да проблесне.

— Не, това не бяха истинските ми последни думи — заяви той. — Ъ… нека да помисля…

Слаба фигура, на вид някакъв чиновник, излизаше от каретата.

— Ъъъ… това сега, не е точно най-най-хубавото нещо, което съм извършвал, но все пак си го бива, а? *… ъъъ…

Сега нещата започнаха да придобиват някакъв смисъл. Ветинари сигурно беше решил да го сплаши, това била цялата работа. Тъкмо това следваше да се очаква от тоя човек, доколкото беше чувал Олян. Щеше да има помилване!

— Аз… ъъъ… аз…

Чиновникът долу с мъка си пробиваше път през тълпата.

— Защо не побързате малко, г-н Искрометов? — подкани го палачът. — Колкото — толкова, а?

— Искам да излезе както трябва — заяви високомерно Олян, докато следеше как чиновникът се мъчи да заобиколи един едър трол.

— Да, но има ограничение — раздразни се от това нарушение на доброто поведение палачът. — Иначе може да ми се размотавате тук, ъъъ, с дни ! Стегнато и ясно, това е то добрият стил.

— Точно така, точно така — съгласи се набързо Искрометов. — Ъъъ… я, вижте онзи човек там? Виждате ли, който Ви маха?

Палачът се обърна към чиновника, който най-сетне стигна до подножието на ешафода.

— Нося послание от Лорд Ветинари! — извика човекът.