Тери Пратчет - Пощоряване

Дръмнот влезе и прибра съдържанието на кутията за изходящи.

— Отлично, сър — каза той тихо.

— Благодаря Ви, Дръмнот.

— Виждам, че г-н Конскипръж се е споминал, сър.

— Така излиза, Дръмнот.

Тълпата се развълнува, когато Олян прекоси улицата. За свое неизречимо облекчение той видя г-н Спулс, стоящ наблизо с един от сериозните мъже от печатницата му. Спулс забърза насреща му, извади един пакет изпод палтото си и му прошепна:

— Имам, ъ, по няколко хиляди и от двата вида, ъ, изделия. Пенита и двупенсови. Не са най-доброто, на което сме способни, но си помислих, че може да Ви потрябват. Чухме, че щракалките пак са спрели.

— Спасявате ми живота, г-н Спулс. Ако може само да ги внесете вътре. Между другото, по колко ли ще върви една щракограма до Сто Лат?

— Дори и да е съвсем кратичка, струва ми се, ще е най-малкото тридесет пенса — отговори гравьорът.

— Благодаря Ви — каза Олян, отстъпи малко, събра длани на фуния пред устата си и се провикна: — Дами и господа! Пощата ще отвори след пет минути за продажба на марки от едно пени и от два пенса! Освен това ще приемаме поща за Сто Лат! Първата експресна доставка за Сто Лат потегля до час, дами и господа, и ще пристигне още тази сутрин ! Цената е десет пенса за стандартен пощенски плик! Повтарям, десет пенса! Кралската поща, дами и господа! Никакви имитации! Благодаря ви!

Тълпата се развълнува и няколко души забързано се отдалечиха.

Олян въведе г-н Спулс в сградата и учтиво затвори вратата пред носа на обществеността. Усети тръпката, която винаги се появяваше, когато играта беше в разгара си. Животът трябва да се състои от моменти като този, реши той. Сърцето му запя, а устата му забълва заповеди.

— Станли!

— Да, г-н Ментелик? — обади се иззад гърба му момчето.

— Тичай до Конюшнята на Хобсън и им кажи, че ми трябва добър бърз кон, разбрано ли е? Нещо с малко живец в кръвта! А не някоя дърта кранта с пиперка в задника, защото аз знам разликата! Айде, бягай! Г-н Грош?

— Дасър! — Грош действително отдаде чест.

— Ще стъкмиш ли някаква маса за гише? До пет минути да сме отворили и да приемаме поща и да продаваме марки! Аз ще взема писмата за Сто Лат, докато щракалките са спрели, а докато ме няма, ти си изпълняващ длъжността началник на пощата! Г-н Спулс!

— Точно до Вас съм, г-н Ментелик. Няма защо да крещите — каза укорително гравьорът.

— Извинявайте, г-н Спулс. Още марки, моля. Ще трябва да взема някои и с мен, в случай че ще има поща за на връщане. Ще можете ли да ги направите? Освен това петпенсовите и еднодоларовите ще ми трябват толкова бързо, колкото е… Добре ли сте, г-н Грош?

Старецът се олюляваше, а устните му се движеха беззвучно.

— Г-н Грош? — повтори Олян.

— Изпълняващ Длъжността Началник на Пощата… — промълви в захлас Грош.

— Именно, г-н Грош.

— Никой Грош досега не е бил Изпълняващ Длъжността Началник на Пощата, никой… — внезапно Грош падна на колене и прегърна краката на Олян. — О, благодаря Ви, сър! Няма да Ви изложа, г-н Ментелик! Можете да разчитате на мен, сър! Ни дъжд ни сняг ни мракът нощен…

— Да, да, благодаря, г-н Изпълняващ длъжността началник на пощата, благодаря ти, достатъчно, благодаря — опита се да се измъкне Олян. — Станете, моля ви се, г-н Грош. Г-н Грош, моля ви!

— А ш’може ли д’ понося окрилената шапка, докато Ви няма, сър? — замоли се Грош. — Толкова много ш’ значи за мен, сър…

— Сигурен съм, че ще значи, г-н Грош, но няма да е днес. Днес шапката отлита за Сто Лат.

Грош се изправи.

— Ама наистина ли шъ сте Вие с пощата, сър?

— Че кой друг? Големите не могат да се движат достатъчно бързо, Станли е… ами той си е Станли, а вие останалите, господа, сте ст… дългогодишни служители — Олян си потърка ръцете. — Без спорове, Изпълняващ длъжността Началник на Пощата! А сега, да продаваме марки!

Вратата беше отворена и тълпата нахлу вътре. Ветинари се оказа прав. Случваше ли се нещо, народът на Анкх-Морпорк искаше да е част от него. Марки за пени потекоха над импровизираното гише. В крайна сметка, разсъждаваха хората, за едно пени получавах нещо струващо пени, нали така? В крайна сметка, дори и да е някаква шега, то си е толкова сигурно, колкото да купуваш пари! А в обратната посока потекоха пликове. Хората направо си пишеха писмата в Пощата. Олян си отбеляза наум като задача за по-нататък: пликове направо със залепени марки и лист хартия сгънат в тях: Комплект за Писмо, Три в Едно, Само добавете мастилото! Това беше важно правило във всяка една игра: винаги гледай на хората да им е удобно да ти дават парите си.