Тери Пратчет - Пощоряване

За негова изненада, макар че осъзнаваше, че няма какво да се изненадва, Дръмнот си проби с лакти път през гъчканака, понесъл малък, но тежък кожен пакет, запечатан с тежък восъчен печат с градския герб и монограма V. Беше адресиран до кмета на Сто Лат.

— Държавни работи — обяви той многозначително, докато го подаваше.

— Ще искате ли да купите марки за него? — попита Олян, вземайки го.

— А Вие как мислите, г-н Началник Пощите? — отвърна чиновникът.

— Аз определено мисля, че държавните работи минават безплатно — каза Олян.

— Благодаря Ви, г-н Ментелик. Милорд харесва бързо учещите се.

Други хора с поща за Сто Лат обаче взимаха марки. Мнозина имаха там приятели или бизнес. Олян се огледа. Навсякъде се виждаха пишещи хора, някои опрели хартия на стената. Марките, и еднопенсови и двупенсови, вървяха като топъл хляб. От другата страна на залата големи сортираха безкрайните планини от поща…

Фактически, в известна степен, сградата кипеше от дейност.

„Само д’ го бяхте видели, сър, само д’ го бяхте видели!“

— Ментелик, нал’тъй?

Тези думи го изтръгнаха от съня за люстри и го изправиха срещу набит човек пред него. Паметта му се замисли за момент и го разпозна като собственика на Конюшните на Хобсън — Коне под наем, едновременно най-прочутото и най-прословутото заведение от този вид в града. Вероятно не беше онзи развъдник на престъпност, за какъвто го представяше народната мълва, но все пак в това огромно предприятие изглежда често можеха да се видят мъже с вид на отрепки без някакво видимо занятие, освен да се размотават наоколо и да гледат накриво хората. Освен това всеки знаеше, че при него работи и Игор, което ама разбира се си беше напълно оправдано, като се имат предвид високите ветеринарни разноски, но се разправяха едни неща… 52 52 Фразата „Я си го наври в пуловера“ („stick it up your jumper“) става популярна след песента на Бийтълс „Аз съм моржът“ („I Am the Walrus“), където се появава в края на песента, смесена с други фрази. Джон Ленън я добавил към песента заедно с няколко абсурдни стиха, след като научил, че някакъв учител бил правил анализ на неговите песни. По-късно разни ентусиасти открили световнонеизвестни случаи на употреба на тази фраза преди Бийтълс. Досега на никого не е ясно какво е значението на пуловера, има консенсус единствено относно значението на навирането. — Бел.пр.

— А, здравейте, г-н Хобсън, — поздрави Олян.

— ’Ма вие май си мислите, че аз съм да’ал изтощени коне, гос’ине, а? — процеди Уили Хобсън. Усмивката му не беше точно приятелска. Зад гърба му се виждаше един изнервен Станли. Хобсън беше едър и набит, но не беше точно дебел. Сигурно ако се остриже някой мечок, и той ще изглежда така.

— Е, случвало ми се е да яздя някои, които… — започна Олян, но Хобсън вдигна ръка.

— Живец сте искали, нал’тъй? — продължаваше Хобсън. Усмивката му се разшири. — Е, аз винаги съм да’ал на клиента, к’вото аз поискам, знаете, нал’тъй? Затуй ви докарах Борис.

— Нима? — рече Олян. — А той до Сто Лат ще ме докара ли?

— О, най-малкото дотам, сър — каза Хобсън. — Добър ездач сме, а?

— Като стане дума за напускане на града на кон, г-н Хобсън, няма по-бърз от мен.

— Хубаво, сър, мноого хубаво — продума провлачено Хобсън, все едно внимателно подмамваше плячката да влезе в капана. — Е, Борис има някои недостатъци, ма кат’ гледам, опитен ездач кат’ вас, сър, все ще се опра’и. Е, готови ли сме? Право отвънка е. Един мой човек го държи.

Оказа се, че в действителност не един, а четирима мъже държаха в цяла мрежа от въжета огромен черен жребец, мятащ се, дърпащ се, хвърлящ къчове и опитващ се да хапе. Пети мъж беше проснат на земята. Борис беше наистина трепач.

— Както казах, сър, той си има свойте недостатъци, ама никой нема да го нарече… чакайте, как беше… а, да, дърта кранта с пиперка в задника. Още ли ще желаем кон с живец, а? — А усмивката на Хобсън добави: „Аз на такива надути копелдаци, дето се опитват да се занасят с мене, вижте сега какво им правя. Я да те видим, как ще го яздиш това, господин познавачо!“

Олян погледна Борис, опитващ се да стъпче падналия човек, после погледна насъбралите се зяпачи. Проклетият му златен костюм! Щом като си Олян фон Ментелик, в този случай можеш да сториш само едно нещо, и това е да вдигнеш залозите.

— Махнете му седлото — разпореди се той.

— Каакво? — втрещи се Хобсън.

— Махнете му седлото, г-н Хобсън — повтори твърдо Олян. — Тази чанта е доста тежка, тъй че трябва да го пооблекчим малко.