Тери Пратчет - Пощоряване

Усмивката на Хобсън си остана, но самото му лице се опита да се разграничи от нея:

— Май не искате повече дечица, нал’тъй?

— Просто ми намерете някое одеяло и опас, г-н Хобсън.

Сега вече усмивката на Хобсън окончателно се стопи. Това вече твърде много приличаше на убийство.

— Нема ли да премислите, сър? — каза той. — Че миналата година Борис откъсна няколко пръста на един тип. А освен че е хаплив, той е също и доста блъсклив, прегазлив и претреплив. Обладан е от демони, факт.

— А ще препуска ли?

— Не ще препуска, а направо ще префучава, сър. Роден дявол е нашият — отвърна Хобсън. — И без лост няма да го накараш да завие. Вижте, сър, евала ви за играта дотук, ’ма имам още много други…

Хобсън трепна, когато Олян му приложи специалната си усмивка и го прекъсна:

— Вие го избрахте, г-н Хобсън. А аз ще го яздя. Ще съм Ви благодарен, ако кажете на тези господа да ми го насочат към Широкия път 53 53 Като например, че по тъмна доба се разфасовали на части откраднати коне и после се появявали някъде пребоядисани и с по два различни крака. Казваха още, че някъде в Анкх-Морпорк имало кон с надлъжен шев от главата до опашката, съшит от каквото било останало от два коня след един доста грозен инцидент. — Бел.авт. , докато приключа с една две служебни работи.

Олян влезе в сградата, качи се бегом по стълбите до кабинета си, затръшна вратата зад себе си, натъпка носната си кърпа в устата си и за няколко секунди похлипа, докато не се почувства по-добре. Вярно че някой друг път му се беше случвало да язди на гол гръб, когато нещата ставаха твърде напечени, но в очите на Борис се виждаше истински бяс.

Но пък измъкнеше ли се сега по тарлъци, щеше да си остане… просто един глупак с лъскав костюм. Трябваше да им дадеш шоу, зрелище, нещо, което да запомнят. Всичко, което се искаше от него, беше да се задържи на коня, докато не излезе от града, а после да си подбере някой подходящ храст и да скочи. Точно така, това ще да е. И после ще се дотътри в Сто Лат с няколко часа закъснение, но стискащ здраво пощата, след като я е защитавал доблестно от разбойници. И ще му повярват, защото ще звучи както трябва… защото хората искаха да вярват на такива неща, защото ще е добра история, защото ако го накараш да искри достатъчно добре, стъклото ще прилича на диамант повече от самия диамант.

Посрещнаха го с радостни възгласи, когато отново се появи на стълбите. Слънцето като по поръчка реши да изгрее от мъглите и да проблесне по крилете му. Борис сега изглеждаше видимо кротък и си дъвчеше юздечката. Олян не се остави това да го излъже: ако кон като Борис е притихнал, значи замисля нещо.

— Г-н Помпа, ще сте ми нужен за малко поддръжка — каза той, премятайки чантата през рамо.

— Да, Г-н Меентелиг — отвърна големът.

— Г-н Ментелик!

Олян се озърна и видя Захариса Крипслок бързаща към него с бележник в ръка.

— Винаги е удоволствие да те видя, Захариса — поздрави я Олян, — но точно сега съм малко зает…

— Знаете ли, че Голямата Магистрална пак е спряла? — прекъсна го тя.

— Да, имаше го във вестника. А сега ще трябва да…

— Значи отправяте предизвикателство на семафорната компания? — моливът й щръкна в готовност над бележника й.

— Просто доставям пощата, г-це Крипслок, точно както Ви казах, че ще правя — отвърна Олян с твърд, мъжествен глас.

— Но не е ли малко странно човек на кон да е по-надежден от…

— Моля Ви, г-це Крипслок! Ние сме Пощенската Служба! — възкликна Олян с най-добрия си благороден тон. — Ние не изпадаме в дребнаво съперничество. С прискърбие научихме, че колегите ни от семафорната компания изпитват временни затруднения с машинарията си, напълно симпатизираме на тежкото им положение и ако биха желали да им помогнем с някои от техните съобщения, ние разбира се ще се радваме да им продадем малко марки. Които скоро ще са налични на стойностите едно пени, два пенса, пет пенса, десет пенса и един долар, тук във вашата Поща, предварително намазани с лепило. Което между другото възнамеряваме впоследствие да пуснем с аромати на акация, портокал, канела и банан, но не и ягодов, защото не обичам ягоди.

Видя я как се усмихва, докато записва това. После тя попита:

— Правилно ли Ви чух? Действително ли предлагате да пренасяте щракограми ?

— Точно така. Транзитните щракограми ще може да бъдат пуснати по Голямата Магистрална в Сто Лат. Услужливост е второто ни име.

— Сигурни ли сте, че не е „наглост“? — вметна Захариса и тълпата се разсмя.