Тери Пратчет - Пощоряване

… а най-отдолу, с по-тежък шрифт, за да е ясно, че новините са с по-лек дух и озаглавени:

… имаше десетина случки за неща, случили се, когато дошла старата поща. Имаше и за неразборията, прерастнала в скандал, и за г-н Паркър и бъдещата му невяста, а също и други. Пощата беше леко попроменила няколко незначителни биографии. Беше все едно да надникнеш в историята и да видиш това, което би могло да бъде.

Това изглежда заемаше цялата първа страница, с изключение на една новина, че Стражата търсела някакъв „тайнствен убиец“, претрепал някакъв банкер в собствената му къща. От Стражата били озадачени, казваше вестникът. Това малко поразведри Олян: ако прословутият им върколак не можеше да надуши някакъв си скапан убиец, значи може и да не успееше да намери Олян, когато му дойдеше времето. Един мозък със сигурност трябваше да бие един нос.

Лорд Ветинари изглежда не забелязваше присъствието на Олян и той вече се чудеше как ли би подействало едно учтиво прокашляне, когато вестникът зашумоля.

— Тук в колонката „Писма“ пише — разнесе се гласът на Патриция, — че изразът „я си го наври в пуловера“ 51 51 Нищо чудно, че Олян се безпокои точно за тези белези. Традиционният метод за саморазправа с измамник в англоезичната провинция е било намазването му с катран и перушина и тържественото му излагане в този вид. — Бел.пр. се основавал на древна ефебска поговорка от преди най-малкото две хиляди години, което очевидно значително предхожда появата на каквито и да е пуловери, но изглежда не и процеса на навиране. — Той наведе вестника и изгледа Олян над ръба му. — Не знам дали сте следили това интересно етимологично дебатче?

— Не, сър — отговори Олян. — Ако си спомняте, аз прекарах последните шест седмици в килията за смъртници.

Негова светлост остави вестника, събра пръстите си на пирамидка и погледна Олян над върховете им.

— О, да. Наистина бяхте там, г-н Ментелик. Добре, добре, добре.

— Вижте, аз наистина съжа… — започна Олян.

— Навсякъде по света значи? Дори на боговете? И нашите пощальони, значи, не се чупели лесно? Историята не можело да бъде отречена? Много впечатляващо, г-н Ментелик. Вие наистина предизвикахте вълнение. — Ветинари се усмихна. — Както казала рибата на човека с оловната тежест, завързана за краката му.

— Аз не казах точно…

— Доколкото знам, г-ца Крипслок има навика да записва точно каквото казва съответната личност — забеляза Ветинари. — Ужасно е, когато журналистите правят така. Разваля цялото удоволствие. Човек инстинктивно чувства, че по някакъв начин има измама. А доколкото виждам, сте започнали да продавате също така и облигации?

— Какво?

— Марките , г-н Ментелик. Обещание за доставка на поща за цената на едно пени. Обещание, което трябва да бъде спазено. Елате да погледнете нещо. — Той стана и отиде до прозореца, откъдето го подкани с жест. — Елате де, г-н Ментелик.

Олян го беше страх, че може да бъде блъснат долу на калдъръма, но все пак се подчини.

— Виждате ли голямата щракалкова кула горе на Тепето? — посочи Ветинари. — Доста е притихнала Голямата Магистрална тази сутрин. Проблеми с една от кулите в равнините, доколкото разбирам. Нищо не може да стигне до Сто Лат и нататък по линията. А сега, от друга страна, погледнете надолу…

На Олян му отне известно време, докато разбере какво точно вижда, и тогава…

— Опашка пред вратите на Пощата? — учуди се той.

— Да , г-н Ментелик — подтвърди Ветинари с мрачна радост. — За марките, които рекламирахте. Гражданите на Анкх-Морпорк имат инстинкт за, може да се каже, включване във веселбата. Включете се и Вие, г-н Ментелик. Убеден съм, че сте пълен с идеи. Не ме оставяйте да Ви задържам.

Лорд Ветинари се върна зад бюрото и вдигна вестника.

Ето го точно на първата страница, мислеше си Олян, не може да не го е видял…

— Ъъъ… а относно другото нещо… — зазаеква той, не откъсвайки поглед от карикатурата.

— Какво ли може да е това друго нещо? — попита лорд Ветинари.

За момент настъпи мълчание.

— Ъ… нищо, собствено — измънка Олян. — Е, аз тогава да вървя.

— Ще вървите, г-н Началник Пощите. Пощата трябва да върви, нали?

Ветинари се вслуша в затварянето на далечни врати, след което отиде и застана на прозореца, докато не зърна златна фигура, забързана през дворцовия двор.