Тери Пратчет - Пощоряване

— Просто доставянето на пощата е нашето дело — каза Олян и пак се поколеба. На самия край на слуха си той долови шепот.

— Проблем ли има? — попита г-ца Крипслок.

— Какво? А, не! За какво гов… Да, това е справедливо дело. Историята не може да бъде отречена, г-це Крипслок. А ние сме общуващ вид, г-це Крипслок! — Олян повиши глас за да заглуши надигащия се шепот. — Пощата трябва да да бъде пренесена! Тя трябва да се достави!

— Ъ… нямаше нужда да викате, г-н Ментелик — отдръпна се от него журналистката.

Олян се опита да се вземе в ръце, а шепотът поутихна.

— Съжалявам — каза той и си прочисти гърлото. — Да, смятам да доставя всичката поща. Ако хората са се преместили, се опитваме да ги намерим. Ако са починали, се опитваме да я доставим на наследниците им. Пощата ще бъде доставена. Възложено ни е да я доставим и точно това ще сторим. Какво друго да я правим? Да я горим ли? Да я хвърляме в реката ли? Да я отваряме за да преценим дали е важна, що ли? Не, писмата са били поверени на нашите грижи. Единственото, което може да сторим, е да ги доставим.

Шепотът вече беше почти замрял, така че той продължи:

— Освен това трябва да си освободим място. Защото Пощенската служба се възражда! — Той извади лист марки. — С това тук!

Тя ги изгледа озадачено:

— Картинки на лорд Ветинари?

— Марки , г-це Крипслок. Всяка от тях, залепена на писмото, ще осигури доставка където и да е в града. Това са ранни образци, но от утре те ще се продават самозалепващи се и перфорирани за по-удобна употреба. Възнамерявам да направя Пощата удобна за клиентите. Очевидно тепърва стъпваме на краката си, но възнамерявам скоро да сме в състояние да доставим писмо до всекиго навсякъде по света.

Глупаво беше да казва такова нещо, но не можа да сдържи езика си.

— Не сте ли твърде амбициозен, г-н Ментелик? — попита тя.

— Съжалявам, но не знам, как да бъда друг — отговори Олян.

— Исках да кажа, че сега си имаме щракалките.

— Щракалките ли? Честно да си кажем, щракалките са чудесно нещо, ако искаш да следиш пазара на скариди в Генуа. Но можете ли да напишете по щракса П.С.Е.Л.Ц.? Можете ли да я подпечатате с любяща целувка? Можете ли да роните сълзи по щракса, можете ли да помиришете по щракограмата парфюм, можете ли да вложите в нея изсушено цвете? Писмото е повече от просто едно съобщение. А пък щракалките са толкова скъпи, че средният човек от улицата като изпадне в нужда, не може да си позволи нищо повече от някое: ДЯДО ПОЧИНА ПОГРЕБЕНИЕТО ВТОРНИК. И надницата за цял ден отива за съобщение не по-топло и човечно от метнат нож. Писмото обаче е реално .

Той се спря. Г-ца Крипслок записваше като обезумяла, а винаги е обезпокоително да видиш журналист внезапно да прояви нарастващ интерес към това, което казваш. Особено пък ако донякъде подозираш, че това, което казваш, е куп гълъбови курешки. А най-лошо е, ако се усмихва докато си записва.

— Хората се оплакват, че щракалките са станали скъпи, бавни и ненадеждни — продължаваше г-ца Крипслок. — Вие какво бихте казали по този повод?

— Всичко, което мога да Ви кажа, е че от днес при нас има пощальон на осемнадесет хиляди години — ката Олян. — Такъв като него не се чупи лесно.

— А, да. Големите. Някои казват, че…

— Как Ви е първото име, г-це Крипслок? — прекъсна я той.

За момент жената се изчерви. После измънка:

— Захариса.

— Благодаря Ви. А аз съм Олян. Моля Ви, не се смейте. Колкото до големите… Ама Вие се смеете…

— А, това беше кашляне, честна дума — репортерката вдигна ръка пред устата си и неубедително се закашля.

— О, съжалявам, заприличало ми беше на смях. Захариса, аз имам нужда от пощальони, служители на гишетата, сортировачи… изобщо от купища хора. Пощата трябва да върви. За тази работа ми трябват хора. Каквито и да е хора. А, благодаря, Станли.

Момчето беше влязло с две разнородни чаши чай. На едната беше нарисувано сладко котенце, само дето от многократните сблъсъци в легена за миене беше издраскано така, че сега изражението му беше като на нещо в последните стадии на бяса. Другата някога шеговито е известявала света, че клиничното безумие не е необходимо условие за наемане на работа, но повечето букви бяха избледняли, така че остана:

Той ги остави грижливо на бюрото на Олян. Станли вършеше всичко грижливо.

— Благодаря — повтори Олян. — Ъ… вече може да вървиш, Станли. Да речем да идеш да помогнеш със сортирането?

— В залата има вампир, г-н Ментелик — каза Станли.