Тери Пратчет - Пощоряване

А един от пунктовете, по които те бяха съвсем не като него, беше, че точно в този момент никой от тях със сигурност не беше натъпкал в сакото си рола открадната хартия.

Наистина не трябваше да прави това нещо, ама наистина. Само дето г-н Спулс беше толкова мил и пълен с ентусиазъм, а бюрото му беше отрупано с образци на превъзходната му работа, а докато се изработваше перфорировъчната преса кипеше такава бурна дейност, че никой не обръщаше внимание на Олян, така че той… поприбра малко. Е, не можа да се стърпи. Нали си беше мошеник. Какво ли е очаквал Ветинари?

Когато се прибра в палатата, пощальоните вече се завръщаха. Г-н Грош го очакваше с тревожна усмивка на лицето.

— Как върви, Пощенски инспектор? — поздрави го бодро Олян.

— Доста д’бре, сър, доста д’бре. Има добри новини, сър. Някои хора изпратиха поща по нас, сър. Още не са много те, а някои си падат малко, ъ, майтапчии, но всеки път вземахме по пени. Общо седем пенса, сър — завърши той гордо и подаде монетите.

— Леле, тази вечер ще ядем! — рече небрежно Олян, взе монетите и прибра писмата в джоба си.

— Моля, сър?

— А, нищо, г-н Грош. Браво на вас. Ъ… каза, че имало добри новини. Та сигурно има и от другия вид, а…?

— Ам’че… на някои хора пощата не им хареса, сър.

— На грешната врата ли е била доставена?

— А, не, сър. Но старите писма не винаги са добре дошли. Не и ако имат какво да вещават. Нещо за вещаване. Д’речем като Завещание, сър — добави многозначително Грош. — Д’речем, като д’ излезе, че неправилната дъщеря е ’зела бижутата на майка си преди двайсе години. К’ъвто е случаят, сър.

— Майчице — отбеляза Олян.

— Тряб’ше да викнат Стражата, сър. Та на улица Тъкаческа стана онуй, дето вестникарите му викат „неразбория“, сър. Та една дама Ви очаква в кабинета Ви, сър.

— О богове, нали не е някоя от дъщерите?

— Не, сър. Тя е писачка от „Вестника“. Не може д’ им се вярва н’тях, сър, макар д’ им е свястна кръстословицата — добави заговорнически Грош.

— Аз пък за какво съм и на нея?

— Не мога д’ знам, сър. Предп’лагам, че е задето сте Началник Пощата.

— Тогава върви да… й предложиш някакъв чай или нещо такова — каза Олян и се потупа по сакото. — Аз само да ида… да се оправя…

Две минути по късно, прибрал всичката открадната хартия на сигурно място, Олян цъфна в кабинета си.

До вратата се беше изправил г-н Помпа с затъмнени очи, в състоянието на голем без друга текуща задача освен да съществува, а в креслото до бюрото на Олян беше седнала една жена.

Той я прецени на око. Определено беше привлекателна, но облечена с очевидното намерение да омаловажи този факт, докато всъщност хитроумно го подчертаваше. Поради някаква необяснима причина, кринолините се бяха върнали на мода в града, но нейната единствена отстъпка пред модата беше подплънка, която й придаваше известна изпъкналост отзад, но без да й се налага да навлича дванадесеткилограмово съоръжение, небезопасно отрупано с остри пружини. Тя беше руса, но си беше прибрала косата в мрежа, още един внимателен щрих, докато малка и много модерна шапка беше кацнала на главата й без видима причина. До креслото имаше голяма чанта за през рамо, в скута й имаше бележник, а на пръста й имаше венчална халка.

— Г-н Ментелик? — поздрави го тя ведро. — Аз съм г-ца Крипслок. От „Вестника“!

Та-ка, венчална халка, но все пак „госпожица“, отчете наум Олян. Трябва да се внимава. Сигурно има Възгледи. Да не вземеш да й целуваш ръка.

— И с какво бих могъл да съдействам на „Вестника“? — попита той сядайки и усмихвайки й се без капка високомерие.

— Наистина ли смятате да доставите цялата натрупала се поща, г-н Ментелик?

— Да, доколкото е възможно.

— Защо?

— Това ми е работата. Дъжд, сняг, мракът нощен, точно както пише над входа.

— Чухте ли за скандала на улица Тъкаческа?

— Чух че било неразбория.

— Боя се, че оттогава се е влошило. Като тръгвах оттам тъкмо бяха подпалили една къща. Това не Ви ли смущава? — моливът на г-ца Крипслок внезапно се надигна.

Лицето на Олян остана безизразно, докато той мислеше трескаво.

— Да, разбира се, и то много — каза той. — Хората не бива да палят къщи. Но аз знам също така, че г-н Паркър от Гилдията на Търговците и Продавачите ще се жени в събота за любимата си от младежките му години. Вие това знаехте ли го?

Г-ца Крипслок не го знаеше, но записваше усърдно, докато Олян и разказваше за писмото на зарзаватчията.

— О, това е много интересно — каза накрая тя. — Незабавно ще отида да го видя. Значи казвате, че доставянето на пощата е добро дело?