Тери Пратчет - Пощоряване

— Ти смяташ, че той е циничен? — изуми се Олян.

— Да — каза тя и пафна с цигарата. — Както сигурно подозираш, това практически е професионално мнение. Все пак благодаря ти, че нае момчетата. Не съм сигурна дали разбират какво значи да „харесваш“ нещо, но им харесва да работят. А и Помпа 19 изглежда има високо мнение за теб.

— Благодаря ти.

— Аз лично мисля, че си шарлатанин.

— Да, предполагах, че мислиш така — каза Олян. Богове, г-ца Миличкова хич не беше лесна. И досега беше срещал жени, които не можеше да очарова, но те бяха къртичини в сравнение със скованите от ледници висоти на Връх Миличкова.

Беше дошло време да се действа. Точно както трябваше да бъде. Беше дошло време за игра. Точно както трябваше да бъде. Не играеш, не…

Той извади от джоба си пакета със скици на марки.

— Какво мислите за това, г-це М… Всъщност, как Ви наричат приятелите Ви, г-це Миличкова?

А наум Олян каза „Не знам“ тъкмо когато жената казваше:

— Не знам. Какво е това? Носиш си лустрото в джоба за по-лесно, що ли?

О, значи, това си е игра и той току-що беше поканен да се включи.

— А, надявам се, че ще станат лустро след като се гравират на мед — каза той скромно. — Това са моите скици за новите марки. — И той й обясни идеята си за марките, докато тя преглеждаше листата.

— Тази с Ветинари си я бива — отбеляза тя. — Знаеш ли, че той си боядисва косата? А това какво е? А, Кулата на Занаята… колко човешко. Долар значи? Хъм. Да, доста са добри. Кога смяташ да започнеш да ги използваш?

— Всъщност имах намерение да се измъкна в града докато момчетата са заети и да обсъдя гравирането с Тиймър и Спулс.

— Добре. Те са прилична фирма — одобри тя. — Шлюз 23 им върти машинарията. Държат го чист и не лепят бележки по него. Ходя да проверявам всички наети големи всяка седмица. Свободните много настояват на това.

— За да се уверите, че не ги малтретират ли? — попита Олян.

— За да се уверя, че не ги забравят. Няма да повярвате колко предприятия в града имат по някой голем някъде по имуществото си. Обаче не и Голямата Магистрална — допълни тя. — Не искам да работят там.

В това изказване имаше желязна нишка.

— Ъ… защо? — попита Олян.

— Има гнусотии, в които дори и голем не бива да работи — отвърна г-ца Миличкова със същия стоманен тон. — Те са морални същества.

Та-ка, помисли си Олян, тук имаме някакъв зъб, а?

Устата му междувременно изрече:

— Би ли искала да вечеряш днес?

За едно тупване на сърцето време г-ца Миличкова беше изненадана, но не и наполовина толкова изненадана, колкото самият Олян. После природният й цинизъм се завърна:

— Обичам да вечерям всеки ден. С теб? Не. Имам да свърша някои работи. Но благодаря, че попита.

— Няма проблем — каза Олян, леко облекчен.

Жената се огледа в отекващата зала:

— Не те ли побиват тръпки от това място? Сигурно е възможно и да се поосвежи някак с малко тапети на цветя и повечко напалм.

— А, все ще се оправим, щом като ни е писано — отговори бързо той. — Най-важното е да се задвижат нещата колкото се може по-бързо. Да покажем, че сме в бизнеса.

Те се загледаха в Станли и Грош, търпеливо сортиращи в края на купчината, дръзки изследователи в подножието на пощенската планина. В сравнение с белите баири те бяха джуджета.

— Да знаеш, ще ви отнеме цяла вечност да ги разнесете всичките. — Г-ца Миличкова се обърна да си ходи.

— Знам — каза Олян.

— Но има едно нещо за големите — добави г-ца Миличкова от вратата, докато светлината отвън я осветяваше чудато. — Тях не ги е страх от „цяла вечност“. Не ги е страх от нищо .

Глава седма

Гробище за думи

Г-н Спулс в стария си вмирисан на масло и мастило офис беше много впечатлен от този странен младеж със златния костюм и крилатата шапка.

— Вие определено си разбирате от хартията, г-н Ментелик — каза той, докато Олян прелистваше мострите. — Удоволствие е да срещнеш клиент, който разбира. Винаги използвай правилната хартия и ти е чиста работата, винаги съм го казвал.

— Важното е да направим марките трудни за фалшифициране — отбеляза Олян, прехвърляйки още няколко мостри. — От друга страна марката за пени трябва да ни излезе доста под пени!

— Водните печати са точното нещо за Вас, г-н Ментелик — препоръча г-н Спулс.

— Да, но не е невъзможно да се подправят — каза Олян и припряно добави. — Тъй са ми казвали.