Тери Пратчет - Пощоряване

— О, не се безпокойте, г-н Ментелик, ние знаем всичките номера! В крак сме с последните нововъведения, няма шега! Химични анулирания 45 45 Дорфъл, първият свободен голем и основател на Сдружението. Историята за неговото освобождаване е в романа „Глинени крака“. — Бел.пр. , тавмични сенки, мастила със забавено действие, каквото ви душа поиска. Извършваме доставка на хартия, гравьорски, че и печатарски услуги за някои от водещите фигури в града, макар че естествено нямам правото да Ви разкрия кои са те.

Той седна на изтърканото си кожено кресло и задраска нещо на лист хартия. После каза:

— Така значи, можем да ви направим двадесет хиляди от еднопенсовите марки, негланцирани, самозалепващи се, на два долара за хиляда парчета, включително предпечат. За незалепващи се цената е с десет пенса по-ниска. Разбира се, ще трябва да си намерите някого да ви ги нареже.

— Защо, не можете ли да го направите това с някаква машина? — попита Олян.

— Не. Няма да стане тази работа с толкова ситни нещица. Съжалявам, г-н Ментелик.

Олян извади от джоба си руло кафява хартия и го разгърна:

— Познато ли Ви е това нещо, г-н Спулс?

— Ама това да не е хартия за карфици? — грейна г-н Спулс. — Ех, като си спомня само! Старата ми колекция трябва да е още някъде на тавана. Винаги съм си мислил, че може да струва един два-гроша, освен ако…

— Гледайте внимателно, г-н Спулс — прекъсна го Олян, хващайки внимателно хартията. Станли винаги забождаше карфиците си с почти ненормална точност, така че и с микрометър не можеха да се направят по-добре.

Хартията леко се разкъса по редицата от дупки. Олян погледна Спулс и вдигна вежди:

— Всичко опира до дупките. Няма ли си дупка, нищо не е…

Минаха три часа. Повикани бяха майстори. Сериозни мъже по гащеризони правеха нещо на стругове, други запояваха някакви неща, пробваха ги, ту нагласяха това, ту шлайфаха онова, и в крайна сметка разглобиха една малка ръчна преса и я стъкмиха по новому. Олян се размотаваше видимо отегчен по периферията на всичко това, докато сериозните мъже шетаха, мереха разни неща, преработваха разни неща, ръчкаха разни неща, смъкваха разни неща, вдигаха разни неща, докато най-накрая не изпробваха официално преобразуваната преса под зоркия поглед на Олян и г-н Спулс…

Пльонк …

На Олян му се стори, че всички затаиха дъх толкова усилено, че чак прозорците се изгънаха навътре. Той се наведе, освободи листа с малки перфорирани квадратчета от джаджата и откъсна едно парче.

Прозорците се издуха навън. Хората отново задишаха. Нямаше възгласи на радост. Това не бяха хора, които да подскачат и да викат ура заради добре свършена работа. Вместо това те само си запалиха лулите и кимнаха един на друг.

Г-н Спулс и Олян фон Ментелик си стиснаха ръцете над перфорираната хартия.

— Патентът е Ваш, г-н Спулс — каза Олян.

— Много мило от Ваша страна, г-н Ментелик. Наистина много мило. О, да, тук за Вас има едно сувенирче…

Един чирак притича с лист хартия. За изненада на Олян, той вече беше покрит с марки — без лепило, неперфорирани, но съвършени малки копия на неговата скица за еднопенсовата марка.

— Иконодяволична гравюра, г-н Ментелик! — следеше израза на лицето му Спулс. — Никой не може да каже, че сме назад с материала! Естествено, първите няколко пъти ще има по някой друг дребен дефект, но още следващата седмица вече ще сме…

— Еднопенсовите и двупенсовите ги искам готови утре, г-н Спулс, ако обичате — отсече твърдо Олян. — Не ми трябва съвършенство, искам бързина.

— Ама честна дума, много сте се разбързали, г-н Ментелик!

— Човек трябва да е винаги бърз, г-н Спулс! Никога не знаеш какво те настига!

— Ха! Да, така си е! Ъ… добро мото, г-н Менелик. Наистина — усмихна се несигурно г-н Спулс.

— А петпенсовата и доларовата ги искам вдругиден, моля.

— Ще вземете да си подпалите подметките, г-н Ментелик! — възкликна Спулс.

— Ако ще се движи човек, г-н Спулс, най-добре да лети!

Олян забърза обратно към Пощата толкова бързо, колкото позволяваше приличието и се чувстваше леко засрамен. Тиймър и Спулс му допаднаха. Харесваше бизнеси, в който наистина можеш да поговориш с човека, чието име е изписано над входа. Това значеше, че вероятно не го въртят някакви мошеници. И му харесваха едрите, солидни, непоклатими работници, доколкото в тях той намираше всичко, което знаеше, че липсва у него, като например постоянство, солидарност и честност. Не можеш да пробутваш лъжи на един струг или да мамиш един чук. Те бяха добри хора, съвсем не като него…