Тери Пратчет - Пощоряване

— Ето го пак — каза тя. — Не може да е наред. Няма подателски код, нито адрес. Овърхед е, ама е в прав текст.

От другата страна на кулата, седнал с лице в другата посока, защото обслужваше линията нагоре, беше Роджър 31 31 „Алис“ и „Боб“ (иначе казано устройство А и устройство Б) са традиционните обозначения на двете крайни страни в примерите в класическите текстове по криптография, а по-късно по техен пример са използвани и в много други области. Типичният пример в споменатите текстове е започвал с изречението „Алис иска да изпрати съобщение на Боб“. Друго интересно качество на името Алис е, че много прилича на английската дума за „псевдоним“, „кодово име“ — „alias“. — Бел.пр. , който беше на седемнадесет и вече работеше за куло-майсторския си сертификат. Ръката му не спря докато казваше:

— И какво казва?

— Отначало ГНУ, това знам, че е код, а после само едно име. Джон Миличков. Това да не е…

— Предаде ли го? — намеси се Дядото. Той се беше свил в ъгъла на претъпканата кабинка посредата на кулата и поправяше една рамка с кепенци. Дядото беше майсторът на кулата, беше ходил навсякъде и знаеше всичко. Всички го наричаха Дядо. Беше на двадесет и шест. Винаги вършеше нещо по кулата, когато тя работеше на линията, въпреки че в другото кресло винаги имаше момче. Едва по-късно разбра защо.

— Да, защото беше код Г — отговори Принцесата.

— Значи си направила каквото трябва. Недей да се безпокоиш за него.

— Да, но и преди съм предавала това име. На няколко пъти. Нагоре и надолу. Само име, никакво съобщение, нищо! — Тя усещаше, че е казала нещо нередно, но все пак продължи. — Знам, че това У накрая значи, съобщението да се обърне назад, като стигне края на линията, а Н значи, че не се регистрира. — Това си беше фукня, но тя нали беше прекарала часове в четене на кодовата книга. — Значи е само едно име, обикалящо без край нагоре и надолу! Какъв е смисълът?

В нещо определено беше сгазила лука. Роджър все още работеше на линията си, но се беше втренчил право напред с буреносен израз. Накрая Дядото каза:

— Много умно, Принцесо. Да пукна, ако не си права.

— Ха! — обади се Роджър.

— Съжалявам, ако съм сбъркала нещо — измънка смирено момичето. — Само дето си помислих, че е странно. Кой е Джон Миличков?

— Той… падна от една кула — отговори Дядото.

— Значи е мъртъв ? — поиска да се увери Принцесата.

— Е, някои казват… — започна Роджър.

— Роджър! — сряза го Дядото. Прозвуча като предупреждение.

— Знам за Изпращането у Дома — изтъкна Принцесата. — И знам също, че душите на умрелите линейчици остават по Магистралната.

— Кой ти каза това? — попита Дядото.

Принцесата беше достатъчно умна да схване, че ако уточни, някой ще си има неприятности.

— О, просто го дочух — каза тя неопределено. — Отнякъде.

— Някой се е опитвал да те изплаши — изсумтя Дядото, не отделяйки очи от зачервяващите се уши на Роджър.

На Принцесата не й изглеждаше страшно. Ако си умрял, като че ли беше по-добре да си летиш между кулите, отколкото да лежиш под земята. Но тя беше също така и достатъчно умна да знае кога да изостави някоя тема.

След дълга пауза, прекъсвана само от скърцането на новите панти на кепенците, най-накрая отново заговори Дядото. И докато говореше, изглеждаше, сякаш си е наумил нещо:

— Гледаме това име да тече в Овърхеда — рече той и на Принцесата й се стори, че вятърът в рамките над нея зави по-самотно, а неспирното тракане на кепенците стана по-настоятелно. — Той никога не поиска да се върне вкъщи. Той беше истински линейчик. Името му е в кода, във вятъра в такелажа и в кепенците. Никога ли не сте чували да казват: „Човек не е мъртъв, докато все още споменават името му“?

Глава пета

Изгубен в пощата

Станли си лъскаше карфиците. При това с израз на блажено съзерцание, все едно сънуваше с отворени очи.

Колекцията блещукаше по прилежно нагънатите ивици кафява хартия и по рулата черен филц, съставляващи пейзажа на света на една истинска карфичена глава. До него беше голямата му настолна лупа, а в краката му — торбичка с разнородни карфици, купени през последната седмица от една пенсионирала се майсторка на иглата.